История за светилище, гробница и траки

   Да отидеш на Спа и да ти стане скучно, да разнообразиш със Староселската гробница и да стигнеш до търсенете на Гарванов камък. Хората сме непредсказуеми.

   Търсенето, любопитството и неизвестното са закодирани в нас. Колкото и да сме уморени и да търсим само почивка и пак почивка, след един ден спа почивка, ни доскуча и решихме за пореден път да отидем до Староселската гробница.

   Тракийският култов комплекс до Старосел е открит от експедицията ТЕПМ, при разкопки на Четиньовата могила през 2000 година. Към момента това е най-голямото като размери светилище. В него са положение останките на владетел, като се предполага, че това е Ситалк.

  Близо до храма в скалите са изкопани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани ритуални жертвоприношения, с които са е гадаело бъдещето на владетеля и народа му. Освен ритуални ями, може да се видят и останките от "винарна". Виното при траките е използавано и по време на ритуали и религиозни церемонии.

   Тъй като районът и в древността и в момента изобилства от лозя съществува хипотеза, че тази гробница може би е древното светилище на Дионис, което продължава да се търси и в наши дни.

   В областа има няколко могили, някой са разкопани други чакат своето време, за да разкрият тайните си. Близо до могилите се намира и светилището Гарванов камък.  Указанието на запад от Староселската могила е много общо. От Старосел по пътя към Панагюрище вдясно се вижда възвишение с изправени камъни. След като намерихме място да оставим колата (няма такова обособено, нито табели), поехме нагоре към хълма.  Струпването на камъните е естествено с изключение на "главата" постовена с абсолютна прецизност, която прави камъка да изглежда като човек с разперени ръце и поглед към долината.

   Гледката от върха е невероятна. А при залез лъч на слънцето минава между издълбан канал в камък с няколко изкуствено направени дупки.

    Любимият ми камък, който видяхме  е този:

   Незнам дали е естестен с такава форма, под влияние на ерозията или е издълбан от човека ръка, но е величествен. Като застинал в мислите си мъдрец. 

   Когато застанеш на върха и видиш всичко това. Размерите и прецизността, с която си пасват "главата" и "тялото" и как са устояли на времето, просто дъхът ти спира. Траките са ни оставили страхотно наследство.

Перперикон

   Перперикон е поредната наша цел  в родопското ни пътуване. Ако трябва да съм честна, не знам какво да напиша. Преди мен е написаното толкова много, че  обезмисля всяко изречение, което ми идва на ум. 

   Мястото е магично! Неслучайно е избрано точно там на върха, близо до боговете. Но най-невероятното е, че разкопките продължават и до днес и се разкриват все повече и повече артефакти от това невероятно място.

   Оставям снимките да говорят.

   Дано съм пресъздала поне малко от духа на това място.

   

Загадъчните ниши в Ночево, следваща дестинация в нашето пътешествие

Харман кая - по следите на древните траки

   Нашето родопско пътешествие продължи с поредния древен "монумент", който спира дъха и изумява съзнанието с размери и хиляди въпроси. Въпроси, които не винаги намират отговор.
   Пътят до Харман кая е лесно откриваем. Обозначен е с кафяви табели и се намира в района на село Биволяне. Паркира се на уширение на пътя и след съвсем кратко ходене се разкрива изумителната гледка, която представлява това тракийско светилище:

  

   Странно е да се опише какво е първото впечатление. Едновременно те залива възхищение, учудване и вътре в теб валят хиляди въпроси. Впечатляващ размер на структурите и грандиозна импозантност. Някак си не можеш да сглобиш  пъзела на момента -  как са успели да го направят, как това светилище се е запазило до днес и каква е била неговата роля  в живота на траките. Теории много, публикации също. Навярно някои историк е напипал парче от истината, други не толкова, но това прави посещението на такива места още по загадъчно и изпълнено с приключенски дух.

   Според голяма част от изследователите на Харман кая,това  е древна обсерватория. Мястото където предците ни са се следели лунните цикли и са  извършвали ритуали за благоденствие. Светилище жизнено необходимо на древните, да почитат необяснимите сили и явления   около тях.

   Първото нещо, което се забеляза е голямото кръглото светилище с дълбоки полукръгове на пода, които вероятно са служили за определяне на зимно и лятно слънцестоене.  На мястото има голям и малък харман.

 При внимателно вглеждане, на входа на светилището се забелязват жлебове  на врата.


 На няколко места има "шарапани" или дълбоки правоъгълни басейни с преливници към по малки кръгли каменни съдове.

   А според археолозите под храстите и буйната трева има град наподобяващ по величественост Перперикон, град който все още не е разкопан.

   На много места могат да се видят "вулвоподобни" процепи в скалите.

Входа на пещерата

   Околността е изпъстрена със скали и издълбани трапецовидни  ниши. Харман кая е  магнетично място изпълнено с мистика и загадки.  Все още неразкопано и не толкова популярно. Прекрасно място, на което откриваш магията на траките и оставаш изпълнен с благоговение и изумление.

Следващата спирка от нашето пътешествие:

Татул - миг от вечността