Походът към Сухото езеро

 

снимката е на niki arti

 Походът към Сухото езеро, беше на другия ден след срещата с мечките в Белица. Отново групово, защото така е по приятно.
Ако трябва да съм честна, не бях чувала за Сухото езеро. Преди да потеглим, прочетох малко информация за него:

Сухото езеро, никога не е било сухо, въпреки името си. Пълноводно е целогодишно. Намира се в Рила до град Белица на 2045 метра надморска височина.   Разположено е посред клекова гора. Пътят към него е много живописен и невероятно богат на различна растителност. Постоянно спирахме за да си наберем от плодове щедро предлагани от природата по пътя ни. 

За съжаление моите снимки са с ужасно качество и не мога да покажа красотата на това място, както и на пътя към езерото.
Слагам линк към други снимки, които да ви покажат поне малко  очарованието и спокойствието на това място.

Мисля, че думата спокойствие е най-точната дума, която може да опише  Сухото езеро. В момента, в който човек стигне до целта си , единственото ти желание е да стоиш и да съзерцаваш тази красота. Безброй минути и часове....до залез слънце. Пречистващо и зареждащо. 

Ако обичате планински разходки, включете в списъка си  за посещения и Сухото езеро.

Белица и нейните мечки

  Горещ августовски ден. От две седмици сме планирали групово посещение с приятели в Белица. Запазихме предварително хотел в Белица, за да тръгнем рано сутринта към мечките. . Когато сме в голяма компания  е по забавно. Разходките минават в смях и закачки. Мечтан и чакан уикенд.... Всичко е страхотно, а времето...е горещо, но ние сме ентусиасти. Оставихме колите в подножието на пътя към резервата на мечките. Ще ходим, ще си говорим, ще прекараме повече време заедно, отколкото ако сме с колите. А и пътя си е предизвикателство за средностатистическа кола. В самото начало на пътеката има чешмичка, зарадвахме и се като деца на шарени бонбони. Не мисля, че някой от нас можеше да предвиди какво километрично ходене в жегата ни чака. 

Ще пропусна и умората след дългото изкачване под жулещото слънце.  У нас все още има ентусиазъм. Снимаме се набързо под табелата "ПАРК ЗА МЕЧКИ" и бодро продължаваме нагоре. 

Парка е голям и стръмен. В самото начало има Информационен център, направен с симпатична къщичка. Както и капанче за напитки и хапване.

Ето ги и първите мечки:

 Тази мецана показваше и номера:

 Друга си играеше в изкуствено езеро с топка.

 Разходката в самия парк е приятна и сенчеста, което е важно, ако сте тръгнали като нас в доста горещ ден. В горната част има втори информационен център. Гледката от него е много красива. Вътре в центъра има информация, за мечките, които обитават парка и предишният им живот.

 Тази мецана, беше със скъсан нос от халката, с която е водена за да танцува.

Сега мечките в центъра имат много добър живот. Обгрижвани са и щастливи, ако може да се каже нещо такова за мечоци.

Времето неусетно напредна. Ние се забързваме. Имаме няколко км пеш до колите. И още един изпълнен с емоции ден е към края си.