село КОСОВО - възраждане от руините

 

"Прието е, стане ли дума за историяна на кое и да е селище, първом да се изрови произходът на името му. Косово е звучно българско име, при това и съдържателно - звучи като песен на косове, пойни птии, които обитават не само околните гори , но и градините на селото. Правени са доста наини предположения  за произхода на името , но ще продължа пърата си мисъл, като я свържа с хипотезата, че в околностите на селото се намира крепост на Дионисий - тракийския бог на веселието. Името на тази крепост било Косевис."

От книгата: Косово, омайно като песен на пойна птица - Христос Ил. Родопски

Село Косово е малко родопско селце, разделено от река, сгушено в прегръдките на планината. Да попаднеш там и да чуеш песента на косовете, да се насладиш на цветовете на есента е подарък, който не се забравя. Изоставено заради липса на препитание, сега селото се събужда за нов живот. Родолюбиви българи, възстановат част от срутените стари къщи спрямо старите традиции и видът, в който са били. Но разказът не стига. Трябва да се отиде на място, да те прегърне уюта на родопската къща, да те посрещнат с добра дума и вкусни ястия. Да се събудиш и пред теб да се разстилат всички цветове на есента.

Село Косово е с много добро местоположение и отправна точка за много мистични места:

- Караджов камът

- Белинташ

- Кръстова гора

Но си отделете поне половин ден да се насладите и на самото село. Да видите старото училище, църквата, да се разходите по калдъръмените улички и да се насладите на невероятните гледки.

Около самото село има чудесни пътеки за разходка и наслада на душата.

А храната няма нужда от описание. 

История за светилище, гробница и траки

   Да отидеш на Спа и да ти стане скучно, да разнообразиш със Староселската гробница и да стигнеш до търсенете на Гарванов камък. Хората сме непредсказуеми.

   Търсенето, любопитството и неизвестното са закодирани в нас. Колкото и да сме уморени и да търсим само почивка и пак почивка, след един ден спа почивка, ни доскуча и решихме за пореден път да отидем до Староселската гробница.

   Тракийският култов комплекс до Старосел е открит от експедицията ТЕПМ, при разкопки на Четиньовата могила през 2000 година. Към момента това е най-голямото като размери светилище. В него са положение останките на владетел, като се предполага, че това е Ситалк.

  Близо до храма в скалите са изкопани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани ритуални жертвоприношения, с които са е гадаело бъдещето на владетеля и народа му. Освен ритуални ями, може да се видят и останките от "винарна". Виното при траките е използавано и по време на ритуали и религиозни церемонии.

   Тъй като районът и в древността и в момента изобилства от лозя съществува хипотеза, че тази гробница може би е древното светилище на Дионис, което продължава да се търси и в наши дни.

   В областа има няколко могили, някой са разкопани други чакат своето време, за да разкрият тайните си. Близо до могилите се намира и светилището Гарванов камък.  Указанието на запад от Староселската могила е много общо. От Старосел по пътя към Панагюрище вдясно се вижда възвишение с изправени камъни. След като намерихме място да оставим колата (няма такова обособено, нито табели), поехме нагоре към хълма.  Струпването на камъните е естествено с изключение на "главата" постовена с абсолютна прецизност, която прави камъка да изглежда като човек с разперени ръце и поглед към долината.

   Гледката от върха е невероятна. А при залез лъч на слънцето минава между издълбан канал в камък с няколко изкуствено направени дупки.

    Любимият ми камък, който видяхме  е този:

   Незнам дали е естестен с такава форма, под влияние на ерозията или е издълбан от човека ръка, но е величествен. Като застинал в мислите си мъдрец. 

   Когато застанеш на върха и видиш всичко това. Размерите и прецизността, с която си пасват "главата" и "тялото" и как са устояли на времето, просто дъхът ти спира. Траките са ни оставили страхотно наследство.

Дорково - плиоценска история и крепостни останки

   Милиони години история се оказват заровени в землището на село Дорково. Природен катаклизъм довел до унищожаването на животни, които не съществуват в наши дни, събира на едно място в плитко дере, в землището на Дорково множество кости, бивни, останки от зъби и ги запазва за откривателите под три слоя глина. Глината се оказва разковничето за дългото оцеляване на останките от плиоценска история и геолозите от фирмата "Редки метали", които са оценили находките, излизащи при оран и са започнали разкопките.
   Открити са огромни бивни, кътници с впечатляващи размери, части от скелети на древни маймуни.  В музея в село Дорково са изложени част от намерените останки, за съжаление много малка част. Самият музей е компактен,  но много уютен и добре направен. Освен огромната, мастодонтска бивна на 3.6 млн. години, може да се видят и останки от внушителни челюсти.

   Беседата, която изнасят на място е въздействаща и ни пренесе в праисторическите времена. 

Ако човек иска да се почуства като археолог, находището е на хълма срещу музея и всеки може да пробва късмета си и да открие фосил, гигантски зъб или бивна.

Посещенията в понеделник, са безплатни.

Селото има и друга забележителност - крепостта Цепина. Една от последните крепости паднали под турско робство. Заемала е голяма площ от 25 декара, но в момента, много малка част от нея е разкопана или възстановена, така че човек да може види величието на онова време. Това което ни изуми при разходката между крепостните стени, не беше размера или останките, а гледките от върха. Изумителна швейцарска красота. Тучни зелени поля, докъдето погледа ни стигна. Няколко овчи стада и спокойно пасящи коне, допълваха тази пасторална картинка и ни накараха да останем дълго в пределите на крепостта и да се възхищаваме на всичко, което я заобикаля.

   Ако след тази разходка за душата имате сили и още време, може да отидете до съседния град Ракитово и да видите пещера Лепеница и катераческия парк Бърдоландия, който ще зарадва децата. За съжаление ние не успяхме, но ако минем отново по тези земи, то обезателно ще посетим и тези места. 

Люляковото светилище - село Бабек

  

 След Великанските чаши в село Розовец се върнахме до съседното село Бабек, за да видим Люляковото светилище. Това място щеше да е един прекрасен край на четири невероятни дни приключения и пътешествия. За да намерим светилището карахме до центъра на село Бабек, там попитахме местните за посоката, които с присъщото спокойствие ни информираха, че е само направо и ще го намерим, нямало как да го пропуснем. 

Светилището се намира на пътя между селата Бабек и Свежен, на око - около 5 км от село Бабек. Началото е поставено с добре оформена информационна табела. Но не само началото на пътеката, а и самите забележителности са отбелязани  с табели, има  насочващи стрелки и маркировка. Чудесен начин да направиш един маршрут популярен и атрактивен. 

Пътеката започва с добро оформен правилен кръг от камъни. За съжаление кръгът не е разкопан и само добре тренирано око забелязва останките му.  Първата част на пътеката минава през чудна иглолистна гора, мирис на пролет и свежест на планина.

След половин час освежаваща разходка, която минава през няколко големи струпвания на огроомни камъни се стига до Люляковото светилище. Когато се изкачиш на върха на светилището се открива невероятна гледка към Пловдивската околия. Не че я видях, поради страх от високо. Но смелите от групата не само се качиха, но и не искаха да слязат, стояха и съзерцаваха гледката, която се разкриваше пред тях. Определено не случайно е избрано това специално място. Където и да погледнеш се разкриваха чудни гледки в далечината. Почти нереално беше.  

След като разгледахме Люляковото светилище, поехме към мегалитната слънчева стела. Слънчевата стела представлява перфектно оформен правоъгълен камък, изправен и поставен в специално издълбани улеи в скалите. На живо е нереално. През повечето време имаш усещането, че камъкът се държи под въздействието на магия и ей сега ще духне вятър и стелата ще падне. За съжаление страхът ми от високо се прояви за втори път този ден и не можах да направя хубави снимки на слънчевата стела. През повечето време лазех по скалите в опит да достигна до основата на стелата, за снимки ми се стори твърде рисковано.

Слънчевата стела

гледка от слънчевата стела

Съвсем малко по на север от слънчевата стела има невероятно гладка каменна топка, която се крепи на 3  съвсем малки допирни точки върху издълбан в скалите улей. Много лесно може да бъде подмината, защото се намира зад дървета и храсти и отдалеч не се вижда, че се крепи на малко повече от магия. А си заслужава да се види. Как е изгладен камъка? Как е закаран там и как е закрепен, така че да изглежда все едно е във въдуха, а реално не помръдва от векове? Много въпроси за пореден път, които не намират своят отговор.

Освен топката в този район се намира и скалната костенурка. Забележително творение на майката природа или на хората построили светилището? Порадвахме му се и продължихме по пътя

скалната костенурка

Поемаме в посока към Трона. Пътя към него е указан с табели и е лесен за намиране. Трона е издълбан в скала и събира голям човек. В момента в който седнеш  в него се открива перфектна гледка към едно единствено място - Люляковото светилище.

Тронът

поглед от трона към люляковото светилище

Вляво от трона има втори кръг оформен с камъни, първият е  в началото на пътеката. Невероятно място с наелектризиращо усещане. Мястото е хубаво и зареждащо, но за съжаление трябва да поемем по обратният път преди слънцето да е залязло.

Имахме 4-ри невероятни дни в Родопите и около Пловдив. Видяхме толкова много, прочетохме тонове история, пропътувахме безброй километри в търсене на светилища, злато, великански чаши, късче история и хиляди неразгадани загадки...
Страхотно беше и се надявам скоро отново да се потопим  в подобно пътешествие

Великанските чаши - Розовец

  Не знам как досега не съм попадала на информация за тези страхотни "великански чаши", а са толкова близко до Пловдив. 

От центъра на село Розовец, се кара около 15 км /на око/ и след паметника се вижда разклон вляво и нагоре, там завихме, оставихме колите и тръгнахме в търсене на великанските чаши.

Пътят е указан с табелите, след като се изкачите. Преди това е доста трудно да се уцели разклона. След това е просто, ходене, ходене и внезапно се вижда великанската чаша. Те всъщност са две, но втората е счупена и пръсната близо до първата. Оцелялата всъщност е сглобена от доброволци след счупване, но и липсва капака. 

Впечатляваща е! Влязохме няколко човека вътре и пак беше широко. Перфектно изработена с две дръжки отстрани. Ей така в гората, сякаш чакаща великаните да дойдат. Чашите са загадка и досега! Някъде ще ги срещнете като чаши, на други места като Кутела - от съд за кръщене, какво е предназначението все още не е ясно. 

Съвсем наблизо се виждат останките на светилище. Големи изправени камъни, наредени в кръг. Разгледахме и него или по точно останките, които намерихме.

Силно впечатление правят огромните плоски изправени камъни, които са разпръснати само около светилището. Разходихме се наоколо и никъде не видяхме такива камъни освен там.

Страхотно място! Енергийно! Интересно и неразгадано. Тръгваме, защото сме планували и друго страхотно място наблизо - Люляковото светилище.

Люляковото светилище

Нишите в Ночево - много въпроси и нито един отговор

   

   Нишите в село Ночево не бяха част от плана ни за родопското пътешествие.

Те просто се случиха! Най-хубавите неща сами ни намират, нали?След много търсене на интересни и не толкова посещавани места в Родопите, попаднах на информация за нишите от Ночево. Чудесно! Намираха се по обратният път от Перперикон към Пловдив, където бяхме отседнали.

   Началото на търсенето на нишите започна от табелата за село Ночево. 6 км тесен, виещ се път, който с нищо не подсказваше, че пътуваме към интересно място. Но както се убедихме последните дни, най-хубавите неща са пред очите ни, прости не ги виждаме. 

На първия разклон се отклонихме надясно, и се оказахме на черен път, който скоро прерасна в не особено насърчителен кален коловоз.  След внимателно каране се стига до малка полянка, разположена пред бившо, силно разрушено училище и миниатюрно кметство.

Спряхме с идея да се огледаме, за видими ниши и да разпитаме местните за посока. Една млада жена и симпатичен черен корен бяха първите посрещачи. На въпроса ни: "Къде е пътя към нишите, а дупките  в скалите?"  тя просто си рамене и каза, че никога не е чувала нито за дупки нито за ниши. Идвали някакви хора, нито знаела откъде, нито защо идват до това отдалечено място и хуквали по горите, ама защо.....

Вторият човек, който срещнахме ни каза просто да вървим нагоре по пътеката над кметството. И той не знаеше нищо за ниши, дупки в скалите и други мистерии, но всички които идвали натам отивали, явно натам е посоката, която и ние търсим.

Не бяхме особено обнадеждени. След разговора с двама местни, никой не беше чувал за ниши в скалите, а скалите се  виждаха с просто око от поляната на която бяхме!

Поехме нагоре. Оглеждахме всяка скала. Отклонявахме се наляво и надясно, да не изпуснем някоя ниша. Докато в един момент, някой не извика: "Намерих ги!" 

   

   Невероятно! Красиво! И необяснимо! Защото нишите се намираха на отвесна скала, която виждахме, но не можехме да достигнем отблизо, колкото и да опитваме? Как тогава са издълбани там?  Всички ниши, които видяхме, бяха на високо в скалите и всяка скала имаше издълбана козирка, за да не се стича водата и да разрушава нишите, но това не даде отговора на въпросите как са издълбани нишите и какво е тяхното предназначение.

   На където и да се обърнехме в далечината в скалите се виждаха ниши. Достъпът до някои от тях изглеждаше почти невъзможен.

   Част от групата се втурна в търсене на други ниши, по достъпни и близки, други останахме на камъка пред пещерата. Оттам се разкрива чудна гледка към всички скали и издълбаните в тях ниши. Стояхме и съзерцавахме. Миг безвремие и хиляди въпроси. Как? Защо? С какво са издълбани? 

 А пред погледа ни  се откриват две чудни поляни, огряни от късното слънце. На тях се намират двете камени шарпани. Едната е запазена с двете си части и преливник. От другата, за съжаление е останала само една част.

   Слънцето залязваше и трябваше да тръгваме, колкото и да не ни се искаше. Трудно е да се откъснеш. Трудно е да оставиш неразрешена загадката за произхода на нишите. Още по трудно ни беше да повярваме, че хората на Ночево, които срещнахме не знаеха за тяхното съществуване.  

   Ще се върнем пак! Сигурна съм.

А утре поемаме към великанските чаши в Розовец:

Великанските чаши

Перперикон

   Перперикон е поредната наша цел  в родопското ни пътуване. Ако трябва да съм честна, не знам какво да напиша. Преди мен е написаното толкова много, че  обезмисля всяко изречение, което ми идва на ум. 

   Мястото е магично! Неслучайно е избрано точно там на върха, близо до боговете. Но най-невероятното е, че разкопките продължават и до днес и се разкриват все повече и повече артефакти от това невероятно място.

   Оставям снимките да говорят.

   Дано съм пресъздала поне малко от духа на това място.

   

Загадъчните ниши в Ночево, следваща дестинация в нашето пътешествие