История за светилище, гробница и траки

   Да отидеш на Спа и да ти стане скучно, да разнообразиш със Староселската гробница и да стигнеш до търсенете на Гарванов камък. Хората сме непредсказуеми.

   Търсенето, любопитството и неизвестното са закодирани в нас. Колкото и да сме уморени и да търсим само почивка и пак почивка, след един ден спа почивка, ни доскуча и решихме за пореден път да отидем до Староселската гробница.

   Тракийският култов комплекс до Старосел е открит от експедицията ТЕПМ, при разкопки на Четиньовата могила през 2000 година. Към момента това е най-голямото като размери светилище. В него са положение останките на владетел, като се предполага, че това е Ситалк.

  Близо до храма в скалите са изкопани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани ритуални жертвоприношения, с които са е гадаело бъдещето на владетеля и народа му. Освен ритуални ями, може да се видят и останките от "винарна". Виното при траките е използавано и по време на ритуали и религиозни церемонии.

   Тъй като районът и в древността и в момента изобилства от лозя съществува хипотеза, че тази гробница може би е древното светилище на Дионис, което продължава да се търси и в наши дни.

   В областа има няколко могили, някой са разкопани други чакат своето време, за да разкрият тайните си. Близо до могилите се намира и светилището Гарванов камък.  Указанието на запад от Староселската могила е много общо. От Старосел по пътя към Панагюрище вдясно се вижда възвишение с изправени камъни. След като намерихме място да оставим колата (няма такова обособено, нито табели), поехме нагоре към хълма.  Струпването на камъните е естествено с изключение на "главата" постовена с абсолютна прецизност, която прави камъка да изглежда като човек с разперени ръце и поглед към долината.

   Гледката от върха е невероятна. А при залез лъч на слънцето минава между издълбан канал в камък с няколко изкуствено направени дупки.

    Любимият ми камък, който видяхме  е този:

   Незнам дали е естестен с такава форма, под влияние на ерозията или е издълбан от човека ръка, но е величествен. Като застинал в мислите си мъдрец. 

   Когато застанеш на върха и видиш всичко това. Размерите и прецизността, с която си пасват "главата" и "тялото" и как са устояли на времето, просто дъхът ти спира. Траките са ни оставили страхотно наследство.

Вършец - минерални извори, едно изчезнало казино и малък водопад

    

   Много пъти сме идвали във Вършец, но така и не написах нищо за това прекрасно място. Може би не му е било времето...

  Обичам моментите в които потегляме по безчетните завои, мирисът на гора  и очакването да се пристигнем във Вършец. Едно  чудесно съчетание на лечебна минерална вода и планина, която носи прохлада и наслада за сетивата. Тук все още може да се види гигантска секвоя, която не е типичен вид за България, но една от най-прекрасните секвои  може да се види именно във Вършец.

Казиното

   Няма да се впускам в обяснение, къде има минерални басейни, хотели и други места за отдих. Много е лесно, човек да се ориентира в морето от информация и да избере място за отдих и релаксация на това място. За съжаление няма голям избор на хотели, но са достатъчни за уикенд релакс. 

   Красотата и духът на Върщец се простират извън спа хотелите и минералните извори. Тук има много история, изчезнала архитектурна австрийска красота, много екопътеки и чист горски въздух. 

  Ако се разходите из парковете, пътеките и поляните, ще почуствате отминалото време, ще видите стари и олющени сгради, с величествена архитектура, които носят осанката на едно красиво минало, напомнящо ни, че в това градче е имало живот, изпълнен с класа и красота.   

   През далечната 1923 г. във Върцеш отворено е Казиното (първата снимка), едно  невероятно място с висящи виенски полюлеи и европейска класа, която не е била обичайна за толкова малко градче. Сградата е умалено копие на казиното в австрийския град Баден. Ако искате да усетите красотата на времето, невероятната архитектура, то просто погледнете  казиното в Баден и се пренесете в 1923 година във Вършец.

   Идеята за казиното е била на д-р Дамян Иванов. Първият балнеолог в България. Роден и израстнал в малкото село Балювица, той завършва висшето си образование в Австрийският град Грац. Град с невероятно архитектурни решения, малки уютни улички и разбира се замъци.  Големи, впечатяващи и запомнящи се австрийски замъци. Картина, която явно д-р Иванов не е забравил и по-късно е  решил да пренесе и във Вършец.

 Казиното е било любимо място на княз Кирил, брат на княз Борис, Иван Вазов, Дора Габе и много други известни личности и бохеми. Да видиш в петък, пред казиното паркирани десетки луксозни кабриолети и файтони, било обичайна гледка за Вършец. Обяд в Клисурският манастир допълвал знаменателните разходки на известните софиянци, дошли да прекарат уикенда във Вършец. Интересно и различно място, за срещи, разговори и хазартна страст.  Казиното е известно и с  първият конкурс за красота в България. Невероятна красавица от Русе, печели този запомнящ се конкурс. 

   На д-р Иванов принадлежи и идеята за изграждане на Слънчевата градина във Вършец. Градина с алеи във формата на слънчеви лъчи, направени от специален камък, който блести на слънцето. Алеята е разположена в огромната Борова градина, място от което тръгват много екопътеки.

      

   Екопътеките са достъпни за хора от всяка възраст, защото не са стръмни и с голяма денивелация. Добре маркирани и поддържани, те са прекрасно място за разходка и туризъм.

   На много места по пътеките има обособени места за пикник и почивка. Достигането до краят на пътеките е вдъхновяващ и зареждащ начин да прекарате деня и да се насладите на очарованието на природата.

   Вършец не е място само спа туризъм. Тук има толкова  красива история и места за обиколки, които правят идването тук  добра идея, когато нямате посока и искате разходка на красиво и вдъхновяващо място.

Драгоманско блато за разходка и Петровски кръст за покоряване

   Ако нямате предварителен план, като мен и искате място за разходка близо до София, подходяща за малки и големи, то драгоманското блато пасва идеално на тази идея.

   За да сме честни, не очаквайте много като мен, за да не се разочаровате. От всичко написано в интернет, останах с впечатление, че е изграден дървен път минаващ през цялото блато, който позволява да се направи чудесна, опознавателна разходка и да се види това невероятно място - Драгоманското блато. Е само виртуално впечатление. Реално пътеката е малка и е само в началото на блатото. Но дори и това ви  дава близък и жив досег до природата и малка част от обитателите на блатото. 

   За любителите на гледки от високо има изградена наблюдателна кула. След като огледате блатото от високо, се гмурнете сред надвесените клони и усетете красотата на мястото. 

    

 След като се разходихме, решихме че най-добрият начин да продължим деня е като поемем към близкият връх Петров кръст, в Чепън планина. В миналато там е имало светилище посветено на култа към Сабазий-Дионис (Сабазий е доста почитано тракийско  божество на земеделието и лечението, с обредност близо до тази на Дионис, по късно става известен по нашите земи като Дионис-Загрей) . Светилището е съществувало дълги години, след неговото западане, върху основите му е изграден християнски манастир. До наши дни е останал само кръст, който да напомня за това място.

   Началото на пътя тръгва от центъра за опазване на влажните зони. По ваш избор може да тръгнете по полегатия и широк път вляво или да продължите по стръмния път през гората нагоре. И двата пътя са добре маркирани. За съжаления няма място откъде да си напълните вода, така че е хубаво да си предвидите достачно запази с вода. 

   

   Гледките от върха са изненадващи, пейзажът, който се разкрива пред погледа е като нарисуван. Всяко усилие да се стигне до върха си струва, само за да поседнеш на дървената пейка, да дишаш с пълни гърди и да се налаждаваш на тишината и панорамата към Драгоманското езеро и околността. 

   Не пропускайте това прекрасно място, близо до София.

Екопътека "Поглед към 9 планини" - цветовете на природата

   Не знам дали когато е изграждана екопътеката "Поглед към 9 планини", са подозирали до какво красота дават достъп на хората, които ще минат по нея.
   Есента погледната от тази пътека спира дъха и остава завинаги в сърцето.

   Началото на пътеката започва от село Сирищник, Пернишко. За разлика от други пътеки, тази е ясно обозначена от начало до край. В началото на пътеката има малък паркинг и химическа тоалетна. Ако имате късмет, ще ви посрещне кротката магарица Мария, която много обича да я галят.

   Хубаво е да предвидите туристически обувки и повече вода. Туристически обувки, защото пътеката на отиване е само изкачване, с доста камъни в горната си част, които с неподходящи обувки биха направи некомфортна разходката. Вода трябва да предвидите и за отиване и връщане, защото по цялата пътека няма нито един водоизточник. От моя гледна точка, за "пишман туристите" е хубаво да имат и туристически щеки. Лично аз, съвсем благородно завидях на бабите, които си  бяха предвидили и взели  с тях щеки. Доста помагат и в двете посоки.

   Началото тръгва по асфалтов път и не след дълго се стига до малко параклисче с обособени места за пикник. За да запалите свещичка, просто отворете вратата на параклисчето, тя не се заключва,  оставете парички и си вземете свещ. Водата, която е до параклисчето, според местните е лечебна.

  След кратка почивка, поемаме по стръмните и красиви стълби нагоре към Окото. Окото е на дъното на бивша, малка кариера и очаква, всеки минал оттам, да хвърли по 1 камък, който да стане част от композицията. Повече за замисъла на Окото може да прочетете на място от информационната табела. Идеята е първо да се направи зеницата, а след това и останалите части от окото. Така че, целете се в зеницата. Идеята  от създадетелите на пътеката, за изграждане на Окото е страхотна!

   Оттук до върха е само нагоре, нагоре и нагоре. А гледките спират дъха. Виждат се не само 9-те планини, а и язовир Пчелина. За всички, които искат да се наслят на тази невероятна красота има изградени достатъчно пейки по пътя, от  които може да се съзерцава фантастична природа, заобикаляща пътеката.

   Пътеката се минава за около 2 часа и половина в едната посока, от неспециалисти туристи. Трудно е изкачването, но с почивки, съзерцаване на красотата природата и усмивки, това се превръща в една леко преодолима пътека. Наградата е оставена за най-накрая. Великолепна гледка от върха, след която на никой не му се връщаше. Горе има достатъчно места за пикник. Има изградени пейки и маси, както и химическа тоалетна!

   Слизането е най-сладката част. Липсва усилието от качването. Остава само радостта, натрупата красота в сърцето и благодарността, че живеем на място с 4-ри прекрасни сезона.

   Естествено и Мария - най-кроткото и любвеобилно магаре, което някога сме виждали.

   

Царска Бистрица - близо до Бога

   Заглавието може да изглежда странно, но докато търсех повече информация за Царска Бистрица, попаднах на информация, че пре 1889 г. цар Феррдинанд е инициатор на първото организирано изкачване на връх Мусала с експедиция от 25 човека. Смята се, че името на балканския първенец  Мусала идва от "Мус Аллах" - Близо до Бога.

   За царска  Бистрица има много общоизвестни и не толкова известни факти. Тук цар Фердинант кани първото правителство на Александър Малинов, след обявяването на Независимостта на България през 1908 година.

   Тук съобщават на царица Йоанна, че съпругът и, цар Борис III е болен. Тук за последен път малкия Симеон и Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив. 

   Тук Симеон омъжи дъщеря си Калина.

   Боровец се нарича Чамкория до 1942 година. Големия български езиковед акад. Александър Тодоров - Балан предлага името Боровец и то се приема. Ал. Тодоров - Балан е първият ректор на Софийския университет, словотворецът на българските думи: влак, драсни-пални клечица, хижа, излет и много друго, въведени от него в българския език.

   Ските в курорта Боровец, се заражат именно покрай Царска Бистрица и ловните дворци - Ситняково и Сарагьол. Чужди инженери, метероролои и ботаници идват на работа тук и донасят със себе си ските, които използват за да улеснят работата си. Успяват да заразят младежите от околността и те запозват да си изработват сами ски от дърво. Първата писта е от Ситняково до Боровец.

   Но Царска Бистрица е забележителна и с единствената ВЕЦ "Сименс" от това време, която все още работи. Въведена в експоатация през 1914 година, до днес тя все още работи безотказно. Нито една от основните части, до момента не е подменяна, защото не се е налагало. Мястото на което е разположена е избрано така, че винаги да има течаща вода, дори когато река Бистрица замръзва през зимата. Повече от век, безупречна работа. 

   Към момента може да се види само двореца Царска Бистрица, другите два Ситняково и Сарагьол, имат само пазачи и не са отворени за посещения. Но разходката из тихите пътеки и редките дървесни видове е достатъчно зареждаща, за да се насладим на това място. Оказа се, че в късната есен градините са пълни с най-различни видове красиви гъби, част от които са  отровни.

   В парка има много редки дървесни видове, донесени от цар Фердинант от всички  места, които е посещавал, негово хоби, което ни позволява да се любуваме на страхотния парк в Царска Бистрица.

    

Античен керамичен център Павликени

   След няколкогодишна служба в легионерския град Нове (днешен Свищов), пенсионираните легионери и колонисти се разполагали в околностите на военния комплекс. Някой от тях се женили и разселвали на други места наблизо. Един от тези легионери решава да се засели в околностите на днешен Павликени. 

   Една част от комплекса е разкопан и показва част от величието на мястото. Други части са в процес на  разкопки в момента и разкривайки нови тайни за живота и бита на хората, населяващи вила Рустика. Вилата освен дом да пенсиониран легионер и неговата съпруга е бил и голям керамичен център. Разкопките показват добре запазени пещи за изпичане на керамика. Намерените и проучени пещи са над 50. На място, зад стъклени витрини, с цел запазване се виждат някои от тях и човек се пренася във времето на разцвета на римската империя.

Пещите се използвани освен за битови цели и за "промишлено" производство на керамика.

   Много пъти сме минавали покрай кафявата табела за Античен керамичен център - Павликени, но винаги сме смятали, че там няма какво да се види.

Абсолютно погрешно. 

Дори и с разкопките само до момента, се вижда значимостта на място и големината на производствения капацитет. Нашето посещение изглеждаше самотно, поради липсата на тълпа от посетители, но човекът, който ни разведе, разказваше с такива подробности и любов историята на мястото, че не ни се тръгваше оттам.

Учудваща е липсата на реклама на  това прекрасно място, което определено ще посетим след някоя и друга година, за да видим напредъка на разкопките.

Два от намерените кладенци. Единият все още е действащ

хиляди керамични парченца, разделени според мястото, където са намерени

Мястото има и малък прилежащ музей, който е събрал част от нещата при разкопките. Останалата част се намират в музея в град Павликени.

Ако решите да посетите музея в град Павликени и сте с деца, може да го съчетаете с посещение на зоологическата градина.

10 места подходящи за еднодневна разходка близо до София

   

   Времето е прекрасно. Перфектно е за разходки в планината и пикници на открито. В забързаното ни ежедневие, тишината на гората е прекрасен начин за релакс и пренастройване, а защо не и за откриване на нови и интересни места. Затова и направих списък на 10 любими места, близо до София, които са достъпни в рамките на един ден.

   Всички маршрути са достъпни за деца.

1. Минералните извори на Железница

   Пътеката започва от метално мостче, в края на селото и минава през виеща се екопътека в гората  и покрай река. Има изградени няколко бетонови корито с минерална вода. 

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - ако реката е пълноводна, пресичането е малко по трудно, но не невъзможно. Вероятността да видите голи плажуващи на последния минерален извор е част от преживяването.😅

    2. Трънската екопътека и скален параклис св. Петка

• трудност - зависи по кой път ще минете. Ако се тръгне по кафявата табела, след тунела става стръмно и трудно, особено за деца. Ако се тръгне наляво, пътят е по полегат и лесен.
• подходяща за пикник - да. Има изградени навеси и барбекюта в началото на пътеката. Ако планиране пикник е хубаво да се отиде по рано, защото мястото е много популярно.
• място за паркиране - да. Има изграден паркинг.
• особености - на места пътеката е трудна и не много достъпна.
• други места наблизо - параклиса Св. Петка, музея на Бусинската керамика и музеят на киселото мляко. 

3. Пещерата Проходна и скалната църква

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - пътят до скалната църква е по ръба на скалата, с придържане за метално въже. За хора със страх от високото е малко плашещо. За деца - зависи от родителите.
• други места наблизо - "хобитските" къщи 

4. Неолитно селище Тополница - село Чавдар

• трудност - не
• подходяща за пикник - по скоро не
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - въжен парк за деца

5. Екопътека Бели искър

• трудност - не
• подходяща за пикник - да. Има изградени места по цялата пътека и  около реката.
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - не.

6. Екопътеките на Бов

Бов и гара Бов имат изградени няколко екопътеки, които са чудесена причина, да избягате за 1 ден от София в посока Бов. До там може да се пътува и с влак, което прави приключението още по забавно за деца.

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - водопад Скакля и Вазовата екопътека

7. Живата вода - село Боснек

• трудност - не
• подходяща за пикник - да. 
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - пещерата Живата вода

8. Детска железница - Пловдив

• трудност - не
• подходяща за пикник - не 
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - близо до железницата има място за хапване с детски кът. 

9. Великанските чаши и Люляковото светилище - село Свежен

Великанските чаши са в село Розовец, а непосредствено до тях е Люляковото светилище

• трудност - средна
• подходяща за пикник - не 
• място за паркиране - да 
• особености - няма табели и трябва да се внимава да не се изпуснат отбивките.

10. Цари Мали град

Освен възстановка на крепостни стени, има детски въжен парк и езда на коне. 

• трудност - не
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 

*Тук ще добавя нови места, които открих и са подходящи за еднодневна разходка от София.

11 .Екопътека "Поглед към 9 планини" - цветовете на природата

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - добре маркирана, страхотна за есенно време, вземете си вода, по пътя няма изворчета.

12. Драгоманско блато за разходка и Петровски кръст за покоряване

• трудност - относно блатото, никаква. за покоряването на върха лека към средна
• подходяща за пикник - не толкова
• място за паркиране - да 
• особености - може да минете по накратко към върха през гората. Имайте впредвид че, по краткия път е доста стръмен.  Вземете си вода, по пътя няма изворчета.

Музей на киселото мляко и на Бусинската керамика

Тези два музея са продължение на нашата Трънска разходката.

Ако има нещо, с което сме известни по света, освен Христо Стоичков, това е нашето кисело мляко. Д-р Стамен Григоров, откривателя на бактерията лактобациликус е родом от село Студен извор. Близо до неговата къща се намира единствения в България, музей на киселото мляко.  

В музея ще ви разкажат интересната биография на д-р Григоров, упорит, интелигентен и любознателен студент в Женева. Там той прави изследвания на микрофлората на киселото мляко и открива пръчковидния бацил, който подкиселява млякото. Когато прави това откритие той е само на 27 години.

Брилянтен български учен, както го нарича проф. Масол в Женевския медицински университет. Бактерията, която е открил бива наричана, още тогава източник на здраве и дълголетие. 

Повече интересни факти може да се научат на място в музея, в центъра на селото. 

Близо до Студен извор се намира село Бусинци, където също има  музей, който си струва да се посети,  този на Бусинската керамика. 

Бусинската грънчарска традиция е много стара и за съжаление в момента загиваща. Заедно с Троянската тя се е смятала за една от най-старите и орнаментирани керамики в България. В района на самото село се намират големи залежи на глина и на естествени оцветители. Всички съдове са били богато украсени и орнаментирани. Музеят ни изненада с невероятно много и различни по вид съдове. Ако не беше уредничката, не мисля, че бихме могли сами да се досетим за предназначението и на 10 процента от съдовете. 

Цялата водопроводна система на селото е била изградена от керамични тръби. Една част от тях, могат да се видят извадени и запазени. В част от керамичните изделия е вложен шеговития дух на бусенци. Особени забавни били съдовете за сватби, които били с няколко отвора, през някой може да се пие, от други не. В разцвета на селото е имало 300 керамични центъра и 1500 майстора. Всяка къща е закачала на стените си отвън творенията на майстора, който е живеел в къщата. Сега в селото няма нито един майстор. Има само една полуразрушена къща, която има останали окачени съдове от външната си страна, които да напомнят за славното минало, на това село.

Бусинската керамика е пътувала до Тунис, Египет и Истанбул. В музея може да се види оригинална стара пещ,  в която се е пекла керамиката. Уред за смилане на оцветяващи пигменти и т.н "кучка". Уредът, с който се задава размер за изработката на керамичен сервиз от еднакви съдове. Посещението на тези два музея, беше много интересно както за нас, така и за децата. Опознаването на българските занаяти и запазването им освен в  музеи и в съзнанието на децата е важно и е една тънка нишка на "Опознай родината и я обикни".

Старата бусинска пещ