Античен керамичен център Павликени

   След няколкогодишна служба в легионерския град Нове (днешен Свищов), пенсионираните легионери и колонисти се разполагали в околностите на военния комплекс. Някой от тях се женили и разселвали на други места наблизо. Един от тези легионери решава да се засели в околностите на днешен Павликени. 

   Една част от комплекса е разкопан и показва част от величието на мястото. Други части са в процес на  разкопки в момента и разкривайки нови тайни за живота и бита на хората, населяващи вила Рустика. Вилата освен дом да пенсиониран легионер и неговата съпруга е бил и голям керамичен център. Разкопките показват добре запазени пещи за изпичане на керамика. Намерените и проучени пещи са над 50. На място, зад стъклени витрини, с цел запазване се виждат някои от тях и човек се пренася във времето на разцвета на римската империя.

Пещите се използвани освен за битови цели и за "промишлено" производство на керамика.

   Много пъти сме минавали покрай кафявата табела за Античен керамичен център - Павликени, но винаги сме смятали, че там няма какво да се види.

Абсолютно погрешно. 

Дори и с разкопките само до момента, се вижда значимостта на място и големината на производствения капацитет. Нашето посещение изглеждаше самотно, поради липсата на тълпа от посетители, но човекът, който ни разведе, разказваше с такива подробности и любов историята на мястото, че не ни се тръгваше оттам.

Учудваща е липсата на реклама на  това прекрасно място, което определено ще посетим след някоя и друга година, за да видим напредъка на разкопките.

Два от намерените кладенци. Единият все още е действащ

хиляди керамични парченца, разделени според мястото, където са намерени

Мястото има и малък прилежащ музей, който е събрал част от нещата при разкопките. Останалата част се намират в музея в град Павликени.

Ако решите да посетите музея в град Павликени и сте с деца, може да го съчетаете с посещение на зоологическата градина.

Карталски водопад сгушен в тишината на гората

   Карталския водопад носи името на едноименен квартал във Велико Търново. Водопада не е най-големия, нито най-забележителния, който сме виждали, но е невероятно живописно попадение близо до шумния град. Има два начина да се стигне до него. Най-близкия, но с по малко гледки е от квартал Картала. По този път минахме ние и за деца и хора не обичащи преходи, определено е за предпочитане. По пътеката има няколко заслона и пейки с масички, които обикновено са пълни с хора. 

   След като се мине мостчето над рекичката, поради липсата са на табели се гледа за стълбичките надолу, вдясно. В противен случай може да подминете отбивката и да продължите към Преображенския манастир. Ако имате време, посещението на манастира си заслужава.

   Втория начин да намерите водопадите е тръгвайки от Самоводската чаршия, по ул. Поборническа, докато се стигне до поляна със стара метална люлка. Минава се покрай жълто-оранжева къща и се върви по черен път, докато се стигне до мостчето, което е част и от първия маршрут до Карталския водопад. Гледките са страхотни, но за съжаление маршрутът не е добре обозначен и може доста да се чудите, кое разклонение да хванете. 

   Водопадът вероятно няма да ви впечатли със своята пищност, но е на много приятно и тихо място и е един от малкото водопади в България, под който може да минете. За децата е много забавно да минават отново и отново зад него.

Античен град Нове - дунавския страж на древен Рим

Как се брани една огромна империя като римската? Естествено с голяма професионална войска, само тя може да гарантира запазване на границите и мощта на една огромна по площ империя. На ръба на Дунав, до днешния град Свищов  може да се видят останките от един древен легионен лагер - Нове. Започнал историята си като малко отбранително съоръжение, разраснал се до огромно отбранително  укрепление и град.  Римските легионери са били специално подбирани, освен физически издръжливи, те са били и много високи за времето си. На фона на местното население, което е било със средна височина 1.50 м за това време, за легионери са били подбирани огромни двуметрови мъже, които да  всяват страхопочитание и респект първо с вида си, а след това с военните си умения. 

Разкопките на Нове, все още не показват пълната картина на военния лагер. Най интересните части банята и военната болница са обрасли с трева и храсти и много трудно човек би си представил, че тук се е намирала най-голямата военна болница в Римската империя. Близо до нея се намира банята, с отделения за топла и студена вода, фрески и статуи. Но за съжаление и тя не е възстановена към момента. 

Хубавото на това място е че има информационен център и страхотен разказвач. Докато разглеждахме намерените скулптури и артефакти неусетно се пренесохме в друга епоха и време. За да се усети историята и да си представи човек какво точно представляват разкопките и купчина обрасли камъни се иска голямо майсторство, а човекът отговарящ за това в Нове е много добър оратор и зад всяка дума си личеше колко обича това, което прави. 

Срещу информационния център, от другата страна на улицата се намира частта от римския лагер, която е възстановена. Навсякъде има информационни табели, които изчерпателно обясняват предназначението на всяко място. Така можете по живо да си представите, къде са държали монетите си, къде са били занаятчиите и епископския комплекс, състоящ се от малка и голяма църква. 

Проучванията и разкопките продължават и в наши дни. 

Етъра - късче запазено минало

   Няма да пиша много. Ще оставя снимките да говорят. Да нашепват за тишината, красотата и душата на Етъра. 

   Местоположението му е лесно - 8 км от центъра на Габрово. Няма как да се объркате, пълно е с табели. Когато стигнете, оставете духът на мястото, да ви завладее.

    Наследете се на ромоленето на старата кирпичена воденица:

  Запазеният вид на къщите и стаите, напомнят за историята на нашите предци.

На площада може да се насладите на процеса на правене на пестил. След като сливите се сварят до необходимата консистенция, се разстилат върху дървени дъски и се сушат на слънце или "фурна".Дървените "фурни" за пестил могат да се видят в Етъра. А пестил може да си купите прясно нарязан, несравнимо удоволствие за малки и големи.

Ако огладнеете в края на разходката, в двата края на Етъра има ресторантчета, където може да опитате местни специалитети. Прекрасен начин за завършек на деня.

Зараповски водопад

   Най-после е пролет! След дълги дни на облаци и непрестанен дъжд, прогнозата за поредица от слънчеви дни слага началото на дългите горски разходки. Избираме си място, на което не сме ходили – Зараповския водопад, до село Емен. 

   Пътят до водопада е лесен за откриване, малко след отклонението за  екопътеката Емен-Негованка, по пътя за Вишовград, вдясно се отклоняваме за да стигнем до началото на Зараповската екопътека. 

   Природата тук е  особено щедра. Пищно зелено, наситено украсени цветя и  разцъфнали дървета в невероятно красиви отенъци. 

   След кратка разходка и любуване на художествените възможности на природата, достигаме до водопада. Екопътеката е изненадващо кратка, може би най-кратката от всички, които сме посетили в България. 

   Водопада пада като снежно бяла пяна, в малко зелеенооко вирче. 

   

   Красиво е! Съвършено красиво и нежно. Мястото е обградено от няколко дървени мостчета, по които се разхождаме, докато се любуваме на първите особено слънчеви дни.

   Пътеката е хубава, но твърде кратка за нашите пролетни нужди от разходка. Затова поемаме към каньона Емен-Негованка, който е само на 5 минути от Зараповския водопад...

   

Деветашката пещера - Ловеч

   Посещението на пещери винаги ни е носило огромно удоволствие. Хубавото е, че в България е пълно с огромно разнообразие от пещери. Една от най-красите и лесна за достъп е Деветашката пещера до Ловеч. След малко лутане /указателните табели за забележителности, не са силна страна на нашата родина/ намираме пътя до пещерата. 

   Поради факта, че е леснодостъпна и не е под земята, а и е забележително красива, огромният човекопоток не би трябвало да ме учуди. Но е факт, че се изненадахме, колко много хора са дошли да разгледат пещерата.

   Пещерата има няколко "очи", през които нахлува светлина и прави мястото магнетично.    За съжаление, може да не се усети от моите снимки, защото са правени с телефон и няма как да се пресъздаде напълно красотата на мястото.

    В пещерата е пълно със защитени от закона прилепи, които не са много щастливи, когато са обезпокоени от хора.

    На тези снимки се виждат следите от петролните резервоари. Дълго време, тук се е съхранявал част от държавният резерв от гориво, но вече го няма. Като наследство са останали само бетоновите пръстени.