Вършец - минерални извори, едно изчезнало казино и малък водопад

    

   Много пъти сме идвали във Вършец, но така и не написах нищо за това прекрасно място. Може би не му е било времето...

  Обичам моментите в които потегляме по безчетните завои, мирисът на гора  и очакването да се пристигнем във Вършец. Едно  чудесно съчетание на лечебна минерална вода и планина, която носи прохлада и наслада за сетивата. Тук все още може да се види гигантска секвоя, която не е типичен вид за България, но една от най-прекрасните секвои  може да се види именно във Вършец.

Казиното

   Няма да се впускам в обяснение, къде има минерални басейни, хотели и други места за отдих. Много е лесно, човек да се ориентира в морето от информация и да избере място за отдих и релаксация на това място. За съжаление няма голям избор на хотели, но са достатъчни за уикенд релакс. 

   Красотата и духът на Върщец се простират извън спа хотелите и минералните извори. Тук има много история, изчезнала архитектурна австрийска красота, много екопътеки и чист горски въздух. 

  Ако се разходите из парковете, пътеките и поляните, ще почуствате отминалото време, ще видите стари и олющени сгради, с величествена архитектура, които носят осанката на едно красиво минало, напомнящо ни, че в това градче е имало живот, изпълнен с класа и красота.   

   През далечната 1923 г. във Върцеш отворено е Казиното (първата снимка), едно  невероятно място с висящи виенски полюлеи и европейска класа, която не е била обичайна за толкова малко градче. Сградата е умалено копие на казиното в австрийския град Баден. Ако искате да усетите красотата на времето, невероятната архитектура, то просто погледнете  казиното в Баден и се пренесете в 1923 година във Вършец.

   Идеята за казиното е била на д-р Дамян Иванов. Първият балнеолог в България. Роден и израстнал в малкото село Балювица, той завършва висшето си образование в Австрийският град Грац. Град с невероятно архитектурни решения, малки уютни улички и разбира се замъци.  Големи, впечатяващи и запомнящи се австрийски замъци. Картина, която явно д-р Иванов не е забравил и по-късно е  решил да пренесе и във Вършец.

 Казиното е било любимо място на княз Кирил, брат на княз Борис, Иван Вазов, Дора Габе и много други известни личности и бохеми. Да видиш в петък, пред казиното паркирани десетки луксозни кабриолети и файтони, било обичайна гледка за Вършец. Обяд в Клисурският манастир допълвал знаменателните разходки на известните софиянци, дошли да прекарат уикенда във Вършец. Интересно и различно място, за срещи, разговори и хазартна страст.  Казиното е известно и с  първият конкурс за красота в България. Невероятна красавица от Русе, печели този запомнящ се конкурс. 

   На д-р Иванов принадлежи и идеята за изграждане на Слънчевата градина във Вършец. Градина с алеи във формата на слънчеви лъчи, направени от специален камък, който блести на слънцето. Алеята е разположена в огромната Борова градина, място от което тръгват много екопътеки.

      

   Екопътеките са достъпни за хора от всяка възраст, защото не са стръмни и с голяма денивелация. Добре маркирани и поддържани, те са прекрасно място за разходка и туризъм.

   На много места по пътеките има обособени места за пикник и почивка. Достигането до краят на пътеките е вдъхновяващ и зареждащ начин да прекарате деня и да се насладите на очарованието на природата.

   Вършец не е място само спа туризъм. Тук има толкова  красива история и места за обиколки, които правят идването тук  добра идея, когато нямате посока и искате разходка на красиво и вдъхновяващо място.

Драгоманско блато за разходка и Петровски кръст за покоряване

   Ако нямате предварителен план, като мен и искате място за разходка близо до София, подходяща за малки и големи, то драгоманското блато пасва идеално на тази идея.

   За да сме честни, не очаквайте много като мен, за да не се разочаровате. От всичко написано в интернет, останах с впечатление, че е изграден дървен път минаващ през цялото блато, който позволява да се направи чудесна, опознавателна разходка и да се види това невероятно място - Драгоманското блато. Е само виртуално впечатление. Реално пътеката е малка и е само в началото на блатото. Но дори и това ви  дава близък и жив досег до природата и малка част от обитателите на блатото. 

   За любителите на гледки от високо има изградена наблюдателна кула. След като огледате блатото от високо, се гмурнете сред надвесените клони и усетете красотата на мястото. 

    

 След като се разходихме, решихме че най-добрият начин да продължим деня е като поемем към близкият връх Петров кръст, в Чепън планина. В миналато там е имало светилище посветено на култа към Сабазий-Дионис (Сабазий е доста почитано тракийско  божество на земеделието и лечението, с обредност близо до тази на Дионис, по късно става известен по нашите земи като Дионис-Загрей) . Светилището е съществувало дълги години, след неговото западане, върху основите му е изграден християнски манастир. До наши дни е останал само кръст, който да напомня за това място.

   Началото на пътя тръгва от центъра за опазване на влажните зони. По ваш избор може да тръгнете по полегатия и широк път вляво или да продължите по стръмния път през гората нагоре. И двата пътя са добре маркирани. За съжаления няма място откъде да си напълните вода, така че е хубаво да си предвидите достачно запази с вода. 

   

   Гледките от върха са изненадващи, пейзажът, който се разкрива пред погледа е като нарисуван. Всяко усилие да се стигне до върха си струва, само за да поседнеш на дървената пейка, да дишаш с пълни гърди и да се налаждаваш на тишината и панорамата към Драгоманското езеро и околността. 

   Не пропускайте това прекрасно място, близо до София.

Екопътека "Поглед към 9 планини" - цветовете на природата

   Не знам дали когато е изграждана екопътеката "Поглед към 9 планини", са подозирали до какво красота дават достъп на хората, които ще минат по нея.
   Есента погледната от тази пътека спира дъха и остава завинаги в сърцето.

   Началото на пътеката започва от село Сирищник, Пернишко. За разлика от други пътеки, тази е ясно обозначена от начало до край. В началото на пътеката има малък паркинг и химическа тоалетна. Ако имате късмет, ще ви посрещне кротката магарица Мария, която много обича да я галят.

   Хубаво е да предвидите туристически обувки и повече вода. Туристически обувки, защото пътеката на отиване е само изкачване, с доста камъни в горната си част, които с неподходящи обувки биха направи некомфортна разходката. Вода трябва да предвидите и за отиване и връщане, защото по цялата пътека няма нито един водоизточник. От моя гледна точка, за "пишман туристите" е хубаво да имат и туристически щеки. Лично аз, съвсем благородно завидях на бабите, които си  бяха предвидили и взели  с тях щеки. Доста помагат и в двете посоки.

   Началото тръгва по асфалтов път и не след дълго се стига до малко параклисче с обособени места за пикник. За да запалите свещичка, просто отворете вратата на параклисчето, тя не се заключва,  оставете парички и си вземете свещ. Водата, която е до параклисчето, според местните е лечебна.

  След кратка почивка, поемаме по стръмните и красиви стълби нагоре към Окото. Окото е на дъното на бивша, малка кариера и очаква, всеки минал оттам, да хвърли по 1 камък, който да стане част от композицията. Повече за замисъла на Окото може да прочетете на място от информационната табела. Идеята е първо да се направи зеницата, а след това и останалите части от окото. Така че, целете се в зеницата. Идеята  от създадетелите на пътеката, за изграждане на Окото е страхотна!

   Оттук до върха е само нагоре, нагоре и нагоре. А гледките спират дъха. Виждат се не само 9-те планини, а и язовир Пчелина. За всички, които искат да се наслят на тази невероятна красота има изградени достатъчно пейки по пътя, от  които може да се съзерцава фантастична природа, заобикаляща пътеката.

   Пътеката се минава за около 2 часа и половина в едната посока, от неспециалисти туристи. Трудно е изкачването, но с почивки, съзерцаване на красотата природата и усмивки, това се превръща в една леко преодолима пътека. Наградата е оставена за най-накрая. Великолепна гледка от върха, след която на никой не му се връщаше. Горе има достатъчно места за пикник. Има изградени пейки и маси, както и химическа тоалетна!

   Слизането е най-сладката част. Липсва усилието от качването. Остава само радостта, натрупата красота в сърцето и благодарността, че живеем на място с 4-ри прекрасни сезона.

   Естествено и Мария - най-кроткото и любвеобилно магаре, което някога сме виждали.

   

10 места подходящи за еднодневна разходка близо до София

   

   Времето е прекрасно. Перфектно е за разходки в планината и пикници на открито. В забързаното ни ежедневие, тишината на гората е прекрасен начин за релакс и пренастройване, а защо не и за откриване на нови и интересни места. Затова и направих списък на 10 любими места, близо до София, които са достъпни в рамките на един ден.

   Всички маршрути са достъпни за деца.

1. Минералните извори на Железница

   Пътеката започва от метално мостче, в края на селото и минава през виеща се екопътека в гората  и покрай река. Има изградени няколко бетонови корито с минерална вода. 

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - ако реката е пълноводна, пресичането е малко по трудно, но не невъзможно. Вероятността да видите голи плажуващи на последния минерален извор е част от преживяването.😅

    2. Трънската екопътека и скален параклис св. Петка

• трудност - зависи по кой път ще минете. Ако се тръгне по кафявата табела, след тунела става стръмно и трудно, особено за деца. Ако се тръгне наляво, пътят е по полегат и лесен.
• подходяща за пикник - да. Има изградени навеси и барбекюта в началото на пътеката. Ако планиране пикник е хубаво да се отиде по рано, защото мястото е много популярно.
• място за паркиране - да. Има изграден паркинг.
• особености - на места пътеката е трудна и не много достъпна.
• други места наблизо - параклиса Св. Петка, музея на Бусинската керамика и музеят на киселото мляко. 

3. Пещерата Проходна и скалната църква

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - пътят до скалната църква е по ръба на скалата, с придържане за метално въже. За хора със страх от високото е малко плашещо. За деца - зависи от родителите.
• други места наблизо - "хобитските" къщи 

4. Неолитно селище Тополница - село Чавдар

• трудност - не
• подходяща за пикник - по скоро не
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - въжен парк за деца

5. Екопътека Бели искър

• трудност - не
• подходяща за пикник - да. Има изградени места по цялата пътека и  около реката.
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - не.

6. Екопътеките на Бов

Бов и гара Бов имат изградени няколко екопътеки, които са чудесена причина, да избягате за 1 ден от София в посока Бов. До там може да се пътува и с влак, което прави приключението още по забавно за деца.

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - водопад Скакля и Вазовата екопътека

7. Живата вода - село Боснек

• трудност - не
• подходяща за пикник - да. 
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - пещерата Живата вода

8. Детска железница - Пловдив

• трудност - не
• подходяща за пикник - не 
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - близо до железницата има място за хапване с детски кът. 

9. Великанските чаши и Люляковото светилище - село Свежен

Великанските чаши са в село Розовец, а непосредствено до тях е Люляковото светилище

• трудност - средна
• подходяща за пикник - не 
• място за паркиране - да 
• особености - няма табели и трябва да се внимава да не се изпуснат отбивките.

10. Цари Мали град

Освен възстановка на крепостни стени, има детски въжен парк и езда на коне. 

• трудност - не
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 

*Тук ще добавя нови места, които открих и са подходящи за еднодневна разходка от София.

11 .Екопътека "Поглед към 9 планини" - цветовете на природата

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - добре маркирана, страхотна за есенно време, вземете си вода, по пътя няма изворчета.

12. Драгоманско блато за разходка и Петровски кръст за покоряване

• трудност - относно блатото, никаква. за покоряването на върха лека към средна
• подходяща за пикник - не толкова
• място за паркиране - да 
• особености - може да минете по накратко към върха през гората. Имайте впредвид че, по краткия път е доста стръмен.  Вземете си вода, по пътя няма изворчета.

Карталски водопад сгушен в тишината на гората

   Карталския водопад носи името на едноименен квартал във Велико Търново. Водопада не е най-големия, нито най-забележителния, който сме виждали, но е невероятно живописно попадение близо до шумния град. Има два начина да се стигне до него. Най-близкия, но с по малко гледки е от квартал Картала. По този път минахме ние и за деца и хора не обичащи преходи, определено е за предпочитане. По пътеката има няколко заслона и пейки с масички, които обикновено са пълни с хора. 

   След като се мине мостчето над рекичката, поради липсата са на табели се гледа за стълбичките надолу, вдясно. В противен случай може да подминете отбивката и да продължите към Преображенския манастир. Ако имате време, посещението на манастира си заслужава.

   Втория начин да намерите водопадите е тръгвайки от Самоводската чаршия, по ул. Поборническа, докато се стигне до поляна със стара метална люлка. Минава се покрай жълто-оранжева къща и се върви по черен път, докато се стигне до мостчето, което е част и от първия маршрут до Карталския водопад. Гледките са страхотни, но за съжаление маршрутът не е добре обозначен и може доста да се чудите, кое разклонение да хванете. 

   Водопадът вероятно няма да ви впечатли със своята пищност, но е на много приятно и тихо място и е един от малкото водопади в България, под който може да минете. За децата е много забавно да минават отново и отново зад него.

Разходка по Трънската екопътека и скален параклис св. Петка

   Трънската екопътека или ждрелото на река Ерма е място, което може да се посети както за пикник в хубав слънчев ден, така и за разходка по чудните дървени мостчета, пресичащи ждрелото на река и стръмните, почти отвесни скали. Началото на пътеката е след град Трън и освен, че е добре указана с табели, в подножието на пътеката, непосредствено до зоната за пикник има удобен паркинг.

Ако някой планира да се отдаде само на почивка и печене на скара, на добре обособените барбекюта, трябва да дойде по-рано, защото мястото е много известно и пълно с хора събота и неделя. 

Нашата цел беше разходка по ждрелото. Предвид първият ни неуспешен опит да минем цялото ждрело с дете, преди няколко години и трудностите, с които се сблъскахме сега при изкачването на пътеката с две деца, ако не сте големи планинари и има деца с вас, по лесния и достъпен маршрут е не вдясно след кафявата указателна табела, а в ляво по шосето и след това нагоре към върха. Вместо да качвате, трудния и немаркиран път до горе, можете първо да се качите по лесния маршрут и после да слезете по скалите и мостовете, пресичащи ждрелото като  се насладите на гледките от високо и природата, която предлага това място.

Ако тръгнете след табелата има голяма вероятност да не стигнете до върха, но дори и да минете само по малка част от маршрута, пак си заслужава. Защото мястото е красиво, успокояващо и много зареждащо.

Легендата за Трънското ждрело, разказва за трудната любов на двама млади. Беден момък и девойка на заможни родители. Майчина клетва превърнала двамата влюбени в две самотни скали. Скали, които никога не могат да се докоснат, но  винаги са една до друга. От сълзите на околните скали, които оплаквали тази нещастна любов, в течение на столетия се родила река Ерма.

Разходката преминава през дървени мостчета над реката и продължава през доста широк тунел. Веднага след като се излезе от тунела, пътеката продължава вляво и надолу, но това не е добре обозначено и има вероятност да се  изпусне продължението на пътеката.

Оттук нагоре става стръмно, много стръмно, ако е и горещо, леката разходката преминава в нещо като тренировка за катерачи. Налагаше се много пъти да спираме, да  почиваме и да обясняваме на децата, че има още малкооо и ще сме на равно, на върха.

А гледката от върха си заслужава. Определено!

Настава време за лежане на тревата, хапване и отмора на върха. Стоим и съзерцаваме гледките пред нас, които разкрива това място.

Точно на това място, Алеко Константинов е възкликнал: "Каква красота, една малка Швейцария."

Пътят надолу е като отплата за усилията нагоре, лежерно спускане по широк път, сред тучна трева и български крави. Успяхме! От втория опит минахме цялата трънска екопътека.

Продължаваме разходка към скалният параклис „Света Петка” в трънския квартал Баринци.

Света Петка, която била родена в семейство на българи в град Епиват, пристигнала в Трънския край в края на Х и началото на XI век, за да се спаси от гоненията, на които била подложена заради проповядване на християнството. Отседнала в село Врабча, но когато преследвачите я настигнали, тя дошла в земите на днешния град Трън, които по онова време били пустош.
Светицата видяла празна пещера и решила да се скрие вътре. Една вечер, докато си пекла хляб, чула шума от приближаващата потеря. Димът от огъня й помогнал да открие и друг изход от пещерата. Бягайки, тя оставила в скалата отпечатък от дланта и едното си стъпало, които могат да се видят и до днес.
Когато преследвачите не открили светицата в пещерата, те решили да изядат прясно изпечения от нея хляб. Но питата тутакси се вкаменила. 

Според поверието, ако докоснеш питката или следата от стъпалото, може да си пожелаеш нещо и то да се сбъдне. 

Мястото е магично, а легендата за параклиса св. Петка  и местоположението го прави вълшебна част от нашата разходка. Не ни се прибира, а и имаме още време. След кратко ровене за близки места наоколо, решаваме да продължим към музея на Млякото и ако ни остане време към музея на Бусинската керамика. 

Но разходката до там, ще опиша в отделен пост.

Музей на киселото мляко и музей на Бусинската керамика.

Под Камико - водопади и гледки отвисоко

Петък вечер е.
Нормално време да възникне въпроса - Имаме ли посока за събота?

- Естествено! и повече въпроси няма. Няма и запитвания каква е посоката. Някак  цялото семейство свикна, че не е важна посоката, а времето прекарано заедно и новите неща, които ще видим и преживеем, пътят който ще извървим. Затова и целта не е важна. Но все пак за мен е важно да е интересно, да е ново за нас и да е подходящо за малки крачета.

Събота. Навън е 10 градуса - безветрено и безвалежно, чудесно време за  разходка. Посоката е село гара Бов и екопътека под Камико. До водопада Скакля и Вазовата екопътека вече сме ходили. Там където сме се запътили е изградена нова екопътека с усилията на местните жители, които упорито популяризират природните дадености на района, като са направили чудесни екопътеки за малки и големи, съвсем близо до София. Хубавото на маршрутите от Бов, е че могат да бъдат достигнати не само с кола, но и с влак. Една "екзотична" и придаваща друг привкус на пътешествието нотка. 

Началото на пътеката под Камико е лесно за намиране. Има указания в центъра на гара Бов, как се стига до стадиона откъдето започва началото на маркираната пътека. Самият стадион също си е  забележителност. Пред погледа ни се разстила ярко зелена покривка, която  е вкопана от невидима сила между две отвесни скали, покрита с прясна тучна зелена трева.

.

Пътеката минава покрай множество малко водопадчета, скокчета и чудна природа. Времето, което избрахме беше малко кално за района, но гледките около нас компенсираха това неудобство.

Като цяло пътеката е добре маркирана, на местата с отклонения за дърветата бяха вързани цветни панделки, но пътя към големия водопад се изгубва  в един момент. Срещнахме и други ентусиасти в този ден, които се лутаха в търсене на  точния път. В един момент се излиза на широка поляна без маркировка и е лесно да се объркаш или откажеш, точно преди да се достигне големия водопад. От голямата поляна, на която се излиза,  се тръгва по пътеката обградена с камъни. Оттам вече няма как да се обърка пътя към водопада. 

Той се появява внезапно и могъщо. Скрит от множество цъфнали дървета, красотата му се разкрива с всяка стъпка, която изминаваме към него. Най-голямата изненада дойде когато стигнахме в подножието на водопада. Погледнахме наляво и видяхме още един водопад. Не толкова голям, но и не по малко красив. Съчетанието на двата прави гледката сюреалистична.

Постояхме малко  в съзерцаване на гледката пред нас и потеглихме по посока на каменната пещ, друго естествено творение на природата. 

Водопадите по пътя са невероятно красиви, но гледките бяха незабравими. Човек може да стои с часове и да се наслаждава на всичко, което виждат очите му и пак няма насищане.

Обратният път може да бъде извървян по два начина. Връщане по същият път, който определено е по кратък и живописен или връщане по коларския път, който е по дълъг, но и по лесен и пълен с чешмички и гледки. Ние избрахме втория и благодарения на този избор се забавлявахме с няколко бойни кокошки, хитри котки и бързобежна козичка. Идеално забавление за градски деца.

Леко изморени, но заредени с пролетно настроение стигнахме до края на маршрута, отново пред стадиона. Пътеката е повече от прекрасна и е страхотна разходка за един ден.