Трънската екопътека или ждрелото на река Ерма е място, което може да се посети както за пикник в хубав слънчев ден, така и за разходка по чудните дървени мостчета, пресичащи ждрелото на река и стръмните, почти отвесни скали. Началото на пътеката е след град Трън и освен, че е добре указана с табели, в подножието на пътеката, непосредствено до зоната за пикник има удобен паркинг.
Ако някой планира да се отдаде само на почивка и печене на скара, на добре обособените барбекюта, трябва да дойде по-рано, защото мястото е много известно и пълно с хора събота и неделя.
Нашата цел беше разходка по ждрелото. Предвид първият ни неуспешен опит да минем цялото ждрело с дете, преди няколко години и трудностите, с които се сблъскахме сега при изкачването на пътеката с две деца, ако не сте големи планинари и има деца с вас, по лесния и достъпен маршрут е не вдясно след кафявата указателна табела, а в ляво по шосето и след това нагоре към върха. Вместо да качвате, трудния и немаркиран път до горе, можете първо да се качите по лесния маршрут и после да слезете по скалите и мостовете, пресичащи ждрелото като се насладите на гледките от високо и природата, която предлага това място.
Ако тръгнете след табелата има голяма вероятност да не стигнете до върха, но дори и да минете само по малка част от маршрута, пак си заслужава. Защото мястото е красиво, успокояващо и много зареждащо.
Легендата за Трънското ждрело, разказва за трудната любов на двама млади. Беден момък и девойка на заможни родители. Майчина клетва превърнала двамата влюбени в две самотни скали. Скали, които никога не могат да се докоснат, но винаги са една до друга. От сълзите на околните скали, които оплаквали тази нещастна любов, в течение на столетия се родила река Ерма.
Разходката преминава през дървени мостчета над реката и продължава през доста широк тунел. Веднага след като се излезе от тунела, пътеката продължава вляво и надолу, но това не е добре обозначено и има вероятност да се изпусне продължението на пътеката.
Оттук нагоре става стръмно, много стръмно, ако е и горещо, леката разходката преминава в нещо като тренировка за катерачи. Налагаше се много пъти да спираме, да почиваме и да обясняваме на децата, че има още малкооо и ще сме на равно, на върха.
А гледката от върха си заслужава. Определено!
Настава време за лежане на тревата, хапване и отмора на върха. Стоим и съзерцаваме гледките пред нас, които разкрива това място.
Точно на това място, Алеко Константинов е възкликнал: "Каква красота, една малка Швейцария."
Пътят надолу е като отплата за усилията нагоре, лежерно спускане по широк път, сред тучна трева и български крави. Успяхме! От втория опит минахме цялата трънска екопътека.
Продължаваме разходка към скалният параклис „Света Петка” в трънския квартал Баринци.
Света Петка, която била родена в семейство на българи в град Епиват, пристигнала в Трънския край в края на Х и началото на XI век, за да се спаси от гоненията, на които била подложена заради проповядване на християнството. Отседнала в село Врабча, но когато преследвачите я настигнали, тя дошла в земите на днешния град Трън, които по онова време били пустош.
Светицата видяла празна пещера и решила да се скрие вътре. Една вечер, докато си пекла хляб, чула шума от приближаващата потеря. Димът от огъня й помогнал да открие и друг изход от пещерата. Бягайки, тя оставила в скалата отпечатък от дланта и едното си стъпало, които могат да се видят и до днес.
Когато преследвачите не открили светицата в пещерата, те решили да изядат прясно изпечения от нея хляб. Но питата тутакси се вкаменила.
Според поверието, ако докоснеш питката или следата от стъпалото, може да си пожелаеш нещо и то да се сбъдне.
Мястото е магично, а легендата за параклиса св. Петка и местоположението го прави вълшебна част от нашата разходка. Не ни се прибира, а и имаме още време. След кратко ровене за близки места наоколо, решаваме да продължим към музея на Млякото и ако ни остане време към музея на Бусинската керамика.
Но разходката до там, ще опиша в отделен пост.
