Вършец - минерални извори, едно изчезнало казино и малък водопад

    

   Много пъти сме идвали във Вършец, но така и не написах нищо за това прекрасно място. Може би не му е било времето...

  Обичам моментите в които потегляме по безчетните завои, мирисът на гора  и очакването да се пристигнем във Вършец. Едно  чудесно съчетание на лечебна минерална вода и планина, която носи прохлада и наслада за сетивата. Тук все още може да се види гигантска секвоя, която не е типичен вид за България, но една от най-прекрасните секвои  може да се види именно във Вършец.

Казиното

   Няма да се впускам в обяснение, къде има минерални басейни, хотели и други места за отдих. Много е лесно, човек да се ориентира в морето от информация и да избере място за отдих и релаксация на това място. За съжаление няма голям избор на хотели, но са достатъчни за уикенд релакс. 

   Красотата и духът на Върщец се простират извън спа хотелите и минералните извори. Тук има много история, изчезнала архитектурна австрийска красота, много екопътеки и чист горски въздух. 

  Ако се разходите из парковете, пътеките и поляните, ще почуствате отминалото време, ще видите стари и олющени сгради, с величествена архитектура, които носят осанката на едно красиво минало, напомнящо ни, че в това градче е имало живот, изпълнен с класа и красота.   

   През далечната 1923 г. във Върцеш отворено е Казиното (първата снимка), едно  невероятно място с висящи виенски полюлеи и европейска класа, която не е била обичайна за толкова малко градче. Сградата е умалено копие на казиното в австрийския град Баден. Ако искате да усетите красотата на времето, невероятната архитектура, то просто погледнете  казиното в Баден и се пренесете в 1923 година във Вършец.

   Идеята за казиното е била на д-р Дамян Иванов. Първият балнеолог в България. Роден и израстнал в малкото село Балювица, той завършва висшето си образование в Австрийският град Грац. Град с невероятно архитектурни решения, малки уютни улички и разбира се замъци.  Големи, впечатяващи и запомнящи се австрийски замъци. Картина, която явно д-р Иванов не е забравил и по-късно е  решил да пренесе и във Вършец.

 Казиното е било любимо място на княз Кирил, брат на княз Борис, Иван Вазов, Дора Габе и много други известни личности и бохеми. Да видиш в петък, пред казиното паркирани десетки луксозни кабриолети и файтони, било обичайна гледка за Вършец. Обяд в Клисурският манастир допълвал знаменателните разходки на известните софиянци, дошли да прекарат уикенда във Вършец. Интересно и различно място, за срещи, разговори и хазартна страст.  Казиното е известно и с  първият конкурс за красота в България. Невероятна красавица от Русе, печели този запомнящ се конкурс. 

   На д-р Иванов принадлежи и идеята за изграждане на Слънчевата градина във Вършец. Градина с алеи във формата на слънчеви лъчи, направени от специален камък, който блести на слънцето. Алеята е разположена в огромната Борова градина, място от което тръгват много екопътеки.

      

   Екопътеките са достъпни за хора от всяка възраст, защото не са стръмни и с голяма денивелация. Добре маркирани и поддържани, те са прекрасно място за разходка и туризъм.

   На много места по пътеките има обособени места за пикник и почивка. Достигането до краят на пътеките е вдъхновяващ и зареждащ начин да прекарате деня и да се насладите на очарованието на природата.

   Вършец не е място само спа туризъм. Тук има толкова  красива история и места за обиколки, които правят идването тук  добра идея, когато нямате посока и искате разходка на красиво и вдъхновяващо място.

Драгоманско блато за разходка и Петровски кръст за покоряване

   Ако нямате предварителен план, като мен и искате място за разходка близо до София, подходяща за малки и големи, то драгоманското блато пасва идеално на тази идея.

   За да сме честни, не очаквайте много като мен, за да не се разочаровате. От всичко написано в интернет, останах с впечатление, че е изграден дървен път минаващ през цялото блато, който позволява да се направи чудесна, опознавателна разходка и да се види това невероятно място - Драгоманското блато. Е само виртуално впечатление. Реално пътеката е малка и е само в началото на блатото. Но дори и това ви  дава близък и жив досег до природата и малка част от обитателите на блатото. 

   За любителите на гледки от високо има изградена наблюдателна кула. След като огледате блатото от високо, се гмурнете сред надвесените клони и усетете красотата на мястото. 

    

 След като се разходихме, решихме че най-добрият начин да продължим деня е като поемем към близкият връх Петров кръст, в Чепън планина. В миналато там е имало светилище посветено на култа към Сабазий-Дионис (Сабазий е доста почитано тракийско  божество на земеделието и лечението, с обредност близо до тази на Дионис, по късно става известен по нашите земи като Дионис-Загрей) . Светилището е съществувало дълги години, след неговото западане, върху основите му е изграден християнски манастир. До наши дни е останал само кръст, който да напомня за това място.

   Началото на пътя тръгва от центъра за опазване на влажните зони. По ваш избор може да тръгнете по полегатия и широк път вляво или да продължите по стръмния път през гората нагоре. И двата пътя са добре маркирани. За съжаления няма място откъде да си напълните вода, така че е хубаво да си предвидите достачно запази с вода. 

   

   Гледките от върха са изненадващи, пейзажът, който се разкрива пред погледа е като нарисуван. Всяко усилие да се стигне до върха си струва, само за да поседнеш на дървената пейка, да дишаш с пълни гърди и да се налаждаваш на тишината и панорамата към Драгоманското езеро и околността. 

   Не пропускайте това прекрасно място, близо до София.

Екопътека "Поглед към 9 планини" - цветовете на природата

   Не знам дали когато е изграждана екопътеката "Поглед към 9 планини", са подозирали до какво красота дават достъп на хората, които ще минат по нея.
   Есента погледната от тази пътека спира дъха и остава завинаги в сърцето.

   Началото на пътеката започва от село Сирищник, Пернишко. За разлика от други пътеки, тази е ясно обозначена от начало до край. В началото на пътеката има малък паркинг и химическа тоалетна. Ако имате късмет, ще ви посрещне кротката магарица Мария, която много обича да я галят.

   Хубаво е да предвидите туристически обувки и повече вода. Туристически обувки, защото пътеката на отиване е само изкачване, с доста камъни в горната си част, които с неподходящи обувки биха направи некомфортна разходката. Вода трябва да предвидите и за отиване и връщане, защото по цялата пътека няма нито един водоизточник. От моя гледна точка, за "пишман туристите" е хубаво да имат и туристически щеки. Лично аз, съвсем благородно завидях на бабите, които си  бяха предвидили и взели  с тях щеки. Доста помагат и в двете посоки.

   Началото тръгва по асфалтов път и не след дълго се стига до малко параклисче с обособени места за пикник. За да запалите свещичка, просто отворете вратата на параклисчето, тя не се заключва,  оставете парички и си вземете свещ. Водата, която е до параклисчето, според местните е лечебна.

  След кратка почивка, поемаме по стръмните и красиви стълби нагоре към Окото. Окото е на дъното на бивша, малка кариера и очаква, всеки минал оттам, да хвърли по 1 камък, който да стане част от композицията. Повече за замисъла на Окото може да прочетете на място от информационната табела. Идеята е първо да се направи зеницата, а след това и останалите части от окото. Така че, целете се в зеницата. Идеята  от създадетелите на пътеката, за изграждане на Окото е страхотна!

   Оттук до върха е само нагоре, нагоре и нагоре. А гледките спират дъха. Виждат се не само 9-те планини, а и язовир Пчелина. За всички, които искат да се наслят на тази невероятна красота има изградени достатъчно пейки по пътя, от  които може да се съзерцава фантастична природа, заобикаляща пътеката.

   Пътеката се минава за около 2 часа и половина в едната посока, от неспециалисти туристи. Трудно е изкачването, но с почивки, съзерцаване на красотата природата и усмивки, това се превръща в една леко преодолима пътека. Наградата е оставена за най-накрая. Великолепна гледка от върха, след която на никой не му се връщаше. Горе има достатъчно места за пикник. Има изградени пейки и маси, както и химическа тоалетна!

   Слизането е най-сладката част. Липсва усилието от качването. Остава само радостта, натрупата красота в сърцето и благодарността, че живеем на място с 4-ри прекрасни сезона.

   Естествено и Мария - най-кроткото и любвеобилно магаре, което някога сме виждали.

   

Дяволското гърло - Пътешествието на Орфей в търсене на Евридика

Царството на Хадес - бога на подземното царство. Древните са вярвали, че пещерата Дяволското гърло в Родопите е входа към това царство. Предполага се, че тук Орфей е слязъл да търси своята изгубена любима Евридика и я загубва за втори път. 

В пещерата има скални образувания, които отговарят на фигурата на Евридика, на Харон, кучето Цербер и Сизиф, които допълнително подсилват вярата в легендата за Орфей, който е търсил своята любима именно в тази пещера.

В средата на пещерата има малък извор, на който е изобразен Орфей с лирата си. Нарича се изворът на сълзите на Орфей. Легендата разказва, че именно тук Орфей се обърнал и загубил Евридика за втори път в живота си. В днешно времете легендата приканва да потопите пръст във водата, да се пипнете по челото и да си пожелаете нещо съкровенно.

В Дяволското гърло се намира най-големия подземен водопад на Балканския полуостров. Висок е 60 метра, а  залата в центъра се нарича Бучащата зала, заради оглушителния грохот с който пада водата.  В тази зала може да се побере сграда с големината на черквата "св. Ал. Невски", а през зимата става дом за зимен сън на над 150 000 прилепа. Бих сложила снимка, но тя не може да пресъздаде нито мащаба, нито усещането за пространството, което човек вижда когато влезе в пещерата. Както и  ситните капчици вода, които се реят навсякъде във въздуха отделени от  потока падаща с грохот вода. Усещането за силата на природата и малкия човек е много осезаемо точно на това място.

Много хора са се опитвали да разгадаят сложната система на водния поток на реката, която минава през пещерата, но до момента без особен успех. На изхода има малък паметник на двамата български водолази, които са се опитали да открият къде се оттича водата и са загинали. След тях е имали и други екипи, както от България, така и от други държави, но дълбочината на водата и дългото време без да могат да излязат на повърхността и да вземат резервна бутилка кислород за ново гмуркане, правят невъзможно изследването на пещерата под вода.

Изходът от пещерата е силно вертикално преживяване, по многобройни стръмни стълби, което разкрива пред очите ви невероятни гледки.

Дяволското гърло е едно невероятно парченце от красотата на Родопите и потапянето в него само потвърждава легендата за Орфей и неговата любима Евридика.