Съботна разходка по еко пътека Бели Искър

  Събота сутрин. Малкият трол нетърпеливо ме събужда с въпроса: - Днес накъде тръгваме?

Труден въпрос. Пролетта току що е настъпила, слънцето е оскъдно и навън е по скоро студено, отколкото топло. Не става за високо планински преходи.  Трябва да взема бързо решение къде да се разходим близо до София в рамките на деня.

Правя първото кафе, отварям лаптопа и започвам бързо търсене на подходящи дестинации. Докато приключа с ободряващото кафе съм  преровила десетки сайтове. Избрах екопътека Бели Искър за днешната разходка. Обличаме се със състезателна скорост, грабваме малко храна и вода за из път и се мятаме на колата. По пътя чета информация как точно да стигнем до екопътеката. 

Тръгваме в  посока Самоков, стига се до село Бели Искър. Има табели насочващи към пътеката, а точно в началото и има и паркинг. По студено е отколкото в София. 

Екопътеката се вие покрай река Бели Искър , като се пресича от няколко красиви дървени мостчета.  Маршрутът е спокоен и лесен за минаване, дори и за малки деца. Много е удобен  за изразходване на натрупаната енергия на малкия трол. А въздухът е кристално чист.

 Хората изградили екопътека, са направили много симпатични места за отдих и пикник по пътя. За съжаление няма как да ги използваме, защото са покрити със сняг. Но се заричаме, че ще дойдем пак в по-подходящо време и ще лежим и съзерцаваме това красиво място с часове.

Сега просто ходим, и оставяме главите ни да се отърсят от работата.
Природата е най-великият художник. И това място го доказва за пореден път. Чудесно е че се намира  само на 70 км от София и е много достъпно за еднодневна екскурзия.

В края на екопътеката има заслон. Сядаме да починем и хапнем. Не сме уморени. Няма как при тази разходка. Заредени сме с енергия и настроение. Но и тази екопътека си има край.

Връщането може да бъде направено по два маршрута: Отново по екопътеката или да се мине от другата страна на пътя и да се отиде до изградена наблюдателница (хубаво е да носите бинокли, ако имате, ние не носихме нашите за съжаление). С напредването на деня, става малко по-студено, но това не ни отказва да се изкачим и да погледнем Бели Искър отвисоко.

За съжаление фотографските ми умения не мога да пресъздадат величието на гледката. Трябва да отиде и да се види лично. Няма как да пресъздадеш картина на Рембранд с думи.

 мястото за наблюдение 

Преди да тръгнем прочетох, че могат да се видят планински кози. Е ние не видяхме! Но бяхме толкова запленени от тази екопътека, че я посетихме още няколко пъти през всички сезони. И все път виждахме различна част от нейната необятна красота.
Заслужава си да я видите и вие...