Пролет! Планината се пробужда за живот. Всичко е зелено, красиво и спокойно.
Ставаме и тръгваме на път. Към следващото прекрасно място в България. А те са много.
Избрахме екопътеката Емен-Негованка , близо до Велико Търново. Намираме лесно пътя до нея.
Първото, което виждаме са стълби към пещера - Еменската пещера. Изкачваме се по стълбите и смело влизаме вътре. Не сме подготвени, нямаме фенерче, а вътре е доста тъмно. Усещането да се движиш по непозната повърхност без да виждаш, не е забавно. Бързо прекратихме разходката и си оставихме обиколката на пещерата за някой друг път. Някога когато сме по подготвени.
Тръгваме към целта - екопътеката. След малко изкачване и идва гледката...
Зашеметяваща! Зелена! Зрелищна! Ходили сме по много екопътеки, но тук дъхът спира. Зеленото е неописуемо красиво, истинско и вдъхновяващо.
Ходенето по част от тях за мен си е огромен страх и забава за останалите. Не знам дали снимките успяват да предадат височината и гледката, която се открива. Изчаках да видя другите, че преминават успешно. Плюх си в пазвата и бързешком преминах и аз.
Една от най-трудните пътеки по ръба на пролома. Но е красива и пълна с адреналин, за хора като мен.
Финалната точка, преди да поемем по обратният път е малко, закътано езерце. Малкото тролче се забавлява хвърляйки камъни. Ние се наслаждаваме на тишината. Избягахме за малко от големия град и тишината ни действа оздравяващо.
Проломът, който се е образувал е невероятен. Изглежда нереално. За съжаление фотоапарата не може да предаде и малка част от нюансите на зеленото, които около улавя. И спокойствието, което те обзема. Красотата на уикенда е във всеки лист на това място.
Една от най-трудните пътеки по ръба на пролома. Но е красива и пълна с адреналин, за хора като мен.
Финалната точка, преди да поемем по обратният път е малко, закътано езерце. Малкото тролче се забавлява хвърляйки камъни. Ние се наслаждаваме на тишината. Избягахме за малко от големия град и тишината ни действа оздравяващо.
Време е да се връщаме. Поглеждам нагоре. Не изглежда много високо, пък и като типичен офисен човек, имам нужда от движение.
И този ден си отиде... Видяхме още едно прекрасно място от нашата мила България.
....следват нови идеи за красиви места...нови планове....и нови пътешествия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар