Набелязана отдавна като желана от нас дестинация. Но все тръгвахме някъде по далеч и не стигахме до тях. До една мързелива и леко намръщена събота, когато искахме разходка сред природата, която да е близо до София, в случай на внезапен пролетен дъжд, който надничаше от облаците.
И поехме в търсене на минералните извори на село Железница. Като една добре "ориентирана" жена, реших че посоката на ляво от центъра на селото е повече от достатъчна за да намерим началото на пътеката. Ако не се справим ще питаме някой по пътя. Началото се оказа се наистина лесно за откриване, а и миризмата на минерална вода няма как да се сбърка.
В самото начало се вижда старата баня, която все още се ползва от местните. Преливаше от хора, които се къпеха, перяха или просто си пълнеха минерална вода. С огромна радост се шмугнахме в тишината на гората. Природа през пролетта е удивителен художник. Всичко е искрящо зелено, с питателен аромат и води до безвъзвратно влюбване.
След 30 минутно ходене отново се понесе миризма на сероводород, явно бяхме на правилен път.
Открихме и първият минерален извор изграден в реката. Облагороден от местните, с вид на голямо джакузи.
За децата хващането на поповите лъжички беше най- интересната част от разходка.
Намирането на останалите извори, изискваше пресичане на реката. Търсихме по плитко място, за да "преплуваме", но не намерихме. Наложи се да се възползваме от импровизирания дървен мост за да преминем реката.
Жълтокореместата бамка, която ни чакаше на отсрещния бряг.
Разходката продължи в разглеждане на природата и всички животинки, които срещнахме по пътя си. Голяма част от тях виждахме за първи път. Снимахме и после издирвахме в интернет какво точно сме заснели. Беше интересно както за децата така и за нас. Така в лежерна природно-изследователска дейност, достигнахме до най-големия минерален извор. Оказа се добре познат на местните и много използван . Според тях помагал за кожни и ставни болести.
Не можахме да проверим твърденията за полезността на водата...защото ползвателите на това "джакузи", бяха захвърлили дрехи и задръжки. Странно за нас, забавно за децата. За това не бях прочела, при проучването на маршрута, но това е част от очарованието на всеки маршрут.
Постояхме малко в тишината и безвремието на гората и поехме обратно към село Железница.
Прекарахме още един чудесен ден сред природата. Децата се порадваха на животинките, които видяхме, на шума на листата и на прекрасният пролетен ден. Възрастните си починахме сред тишината и шумът на реката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар