Стремски златни мини - за търсачи на силни усещания

  В продължение на родопското пътешествие по пътя към Татул, намерихме страхотно място за търсачи на силни усещания - Стремските златни лабиринти. Древни мини за добив на злато, в землището на село Стремци. Същите могат да се срещнат и  под името -  пещерата Иниклер, но пещера реално няма. Има прокопани множество тунели, които към днешна дата са изоставени и има заселили се прилепи, което вероятно е накарало някой да нарече тези тунели пещера.

   От всичко прочетено става ясно, че входовете са много, част от които са затрупани. Злато отдавна не се добива, защото жилите са изчерпани и никой не се занимава с проучване в това землище. Описанията за намиране на мястото също са много мъгливи, има и доста разочаровани търсачи на златна жила, които са достигнали до затрупаните входове или не са намерили нито един вход.

   Нашето търсачество започна с пропускане на разклона за Перперикон и продължаване по десния път до излизане от селото. Там насред нищото попитахме местен овчар за посоката, към така желание златни мини. Упътването беше, още малко нагоре по този път до завоя с гумите ( един от острите завои, малко след селото освен с мантинела е обезопасен с гуми) се гледа в дясно, поляната с новите стълбове. Там има импровизирана поляна за паркиране.

   Ако трябва да съм честна, на мен това описание ми се стори нереално, а поляната и новия стълб като посока още повече. Бяха далеко от всичко, което бях чела. Повечето описания са в посока наляво, а ние поехме вдясно. Но пък бяхме групи ентусиасти с жар за търсене на злато в началото на ерата Клондайк.

   От поляната тръгнахме нагоре и надясно в търсене на неизвестните входове на златния лабиринт.... Докато след не повече от 5 минути някой не започна да крещи с висок глас, че е открил нещо.

  Оказа се комин за вентилация, който е използван и за вадене на изкопаното. Веднага се намери доброволец, който се спусна с такава скорост, все едно долу тече златоносна река. Е не излезе със злато в ръцете. Но се върна щастлив и зареден с адреналин и увереност, че сме във вярната посока.

   И така се  започна... Един след друга намирахме и други "комини". Мястото беше пълно с такива дупки, някои от които доста опасни, защото реално можеш да паднеш в тях преди да осъзнаеш къде стъпваш.  В някой слизаме, други пропуснахме като особено рискови.. Трябва въже за спускане и вадене на човек. Близо до по дълбоките дупки си имаше и място за връзване на въже, което ни наведе на мисълта, че все още някой слизай там долу.

 Не след дълго ни заваля дъжд, който реално сложи края на нашата "златотърсаческа" експедиция. Не бяхме подготвени, а и стана невъзможно за ходене по мокрите листа и хлъзгавата пръст.

   Тръгнахме от това магнетично място с по-висок адреналин, много емоции, и няколко камъка за спомен, които за нас са повече от злато.