Белица и нейните мечки

  Горещ августовски ден. От две седмици сме планирали групово посещение с приятели в Белица. Запазихме предварително хотел в Белица, за да тръгнем рано сутринта към мечките. . Когато сме в голяма компания  е по забавно. Разходките минават в смях и закачки. Мечтан и чакан уикенд.... Всичко е страхотно, а времето...е горещо, но ние сме ентусиасти. Оставихме колите в подножието на пътя към резервата на мечките. Ще ходим, ще си говорим, ще прекараме повече време заедно, отколкото ако сме с колите. А и пътя си е предизвикателство за средностатистическа кола. В самото начало на пътеката има чешмичка, зарадвахме и се като деца на шарени бонбони. Не мисля, че някой от нас можеше да предвиди какво километрично ходене в жегата ни чака. 

Ще пропусна и умората след дългото изкачване под жулещото слънце.  У нас все още има ентусиазъм. Снимаме се набързо под табелата "ПАРК ЗА МЕЧКИ" и бодро продължаваме нагоре. 

Парка е голям и стръмен. В самото начало има Информационен център, направен с симпатична къщичка. Както и капанче за напитки и хапване.

Ето ги и първите мечки:

 Тази мецана показваше и номера:

 Друга си играеше в изкуствено езеро с топка.

 Разходката в самия парк е приятна и сенчеста, което е важно, ако сте тръгнали като нас в доста горещ ден. В горната част има втори информационен център. Гледката от него е много красива. Вътре в центъра има информация, за мечките, които обитават парка и предишният им живот.

 Тази мецана, беше със скъсан нос от халката, с която е водена за да танцува.

Сега мечките в центъра имат много добър живот. Обгрижвани са и щастливи, ако може да се каже нещо такова за мечоци.

Времето неусетно напредна. Ние се забързваме. Имаме няколко км пеш до колите. И още един изпълнен с емоции ден е към края си.