Екопътека Искър-Панега (Карлуково)

   За еднодневна разходка, близо до София, отдавна си  бяхме набелязали екопътеката Искър-Панега (някъде може да я срещнете и като екопътека Луковит-Карлуково). Разстоянието от София до там е около 110 км, време точно да изпиеш едно кафе на път и си там.

Началото на екопътеката тръгва от информациония център. Там е разположен и обособеният паркинг за коли. Самата екопътека се намира в Карлуковският карстов регион, който е невероятно красив и пълен с пещери. Разходката е с продължителност от 3 до 5 часа. Пътеката е много добре маркирана и подходяща и за деца. 

След като се разходихме по пътеката, потеглихме към пещера Проходна, която е съвсем близо. Известна е с двете еднакви по големина дупки, наречени "Очите на бога".  Това е и единствената пещера в България, в която се практикуват бънджи скокове. Разходката до там определено си заслужава. 

Пещерата Проходна, скална църква и още нещо...

Пътуване до съкровищата на Хотница

   Село Хотница, се намира близо до Велико Търново. Известно е с най-старото датирано златно съкровище в Европа. Златото е и сред най-старите обработени златни находки в света (за съжаление, малко българи знаят този факт). Землището на селото е археологически феномен с откритите многобройни антични селища. Едно магнетично място, пълно с история и артефакти.

   Ние обаче сме се запътили не към могилите и разкопките, а  към най-красивата част от Хотница - екопътеката и водопадите.  

Намирането на началната точка на екопътеката, не беше най-лесната част, поради липсата на табели  и информация за мястото (пътуването ни до Хотнишката екопътека, беше малко след откриването и, сега ориентирането може и да е по-лесно). Още в самото начало на пътеката се открива вдъхновяваща гледка:

   * "Местните природолюбители" се бяха постарали да превърнат това място в бивак и бунище на открито. Доста успешно при това. Точно в подножието на първия водопад, се търкаляха доволно количество изтрезняващи мъже. Езерцето беше пълно с пълни и празни бутилки. Отрезвяваща реалност на българската действителност. Снимка от тази "красота" няма да публикувам, защото мястото си заслужава. Надявам се да ценим и пазим  повече това, което природата ни е дала. 

След като се полюбувахме на първия водопад, се устремихме нагоре по пътеката, която в началото е плътно до скалите. Пътеката е обезопасена и удобна и за деца и за възрастни.

Поглед отгоре:

Това  е любимото ни място за минаване. Почти магическо усещане за мястото, особено с прокрадващата се светлина от двата странични отвора:

По пътеката имаше много живописни мостчета, за  преминаване. А зеленото беше в най-невероятните нюанси на този цвят, който съм виждала. Съжалявам, че нямам таланта на Чудомир, например, за  да предам с думи красотата на мястото от снимката. Иска ти се да връщаш и да минаваш отново и отново  по мостчетата. Изглежда нереално и неустоимо. Постоянно бяхме в очакване някое малко, зелено гномче, да надникне любопитно иззад поредния храст. Но....не се случи, за съжаление.

 Падащата вода на водопадите е успокояваща и релаксираща гледка.

 Слизаме надолу...

После нагоре....Това изкачване  беше най-трудната част за минаване. Липсваше сянка, водопад и пътеката изненадващо свърши в нищото. Просто така....Напук на нашият ентусиазъм и бодрост, за часове ходене нагоре по скалите.

 За нас поне това беше краят на пътеката ....поогледахме се и поехме обратно.

Съботна разходка по еко пътека Бели Искър

  Събота сутрин. Малкият трол нетърпеливо ме събужда с въпроса: - Днес накъде тръгваме?

Труден въпрос. Пролетта току що е настъпила, слънцето е оскъдно и навън е по скоро студено, отколкото топло. Не става за високо планински преходи.  Трябва да взема бързо решение къде да се разходим близо до София в рамките на деня.

Правя първото кафе, отварям лаптопа и започвам бързо търсене на подходящи дестинации. Докато приключа с ободряващото кафе съм  преровила десетки сайтове. Избрах екопътека Бели Искър за днешната разходка. Обличаме се със състезателна скорост, грабваме малко храна и вода за из път и се мятаме на колата. По пътя чета информация как точно да стигнем до екопътеката. 

Тръгваме в  посока Самоков, стига се до село Бели Искър. Има табели насочващи към пътеката, а точно в началото и има и паркинг. По студено е отколкото в София. 

Екопътеката се вие покрай река Бели Искър , като се пресича от няколко красиви дървени мостчета.  Маршрутът е спокоен и лесен за минаване, дори и за малки деца. Много е удобен  за изразходване на натрупаната енергия на малкия трол. А въздухът е кристално чист.

 Хората изградили екопътека, са направили много симпатични места за отдих и пикник по пътя. За съжаление няма как да ги използваме, защото са покрити със сняг. Но се заричаме, че ще дойдем пак в по-подходящо време и ще лежим и съзерцаваме това красиво място с часове.

Сега просто ходим, и оставяме главите ни да се отърсят от работата.
Природата е най-великият художник. И това място го доказва за пореден път. Чудесно е че се намира  само на 70 км от София и е много достъпно за еднодневна екскурзия.

В края на екопътеката има заслон. Сядаме да починем и хапнем. Не сме уморени. Няма как при тази разходка. Заредени сме с енергия и настроение. Но и тази екопътека си има край.

Връщането може да бъде направено по два маршрута: Отново по екопътеката или да се мине от другата страна на пътя и да се отиде до изградена наблюдателница (хубаво е да носите бинокли, ако имате, ние не носихме нашите за съжаление). С напредването на деня, става малко по-студено, но това не ни отказва да се изкачим и да погледнем Бели Искър отвисоко.

За съжаление фотографските ми умения не мога да пресъздадат величието на гледката. Трябва да отиде и да се види лично. Няма как да пресъздадеш картина на Рембранд с думи.

 мястото за наблюдение 

Преди да тръгнем прочетох, че могат да се видят планински кози. Е ние не видяхме! Но бяхме толкова запленени от тази екопътека, че я посетихме още няколко пъти през всички сезони. И все път виждахме различна част от нейната необятна красота.
Заслужава си да я видите и вие...

Походът към Сухото езеро

 

снимката е на niki arti

 Походът към Сухото езеро, беше на другия ден след срещата с мечките в Белица. Отново групово, защото така е по приятно.
Ако трябва да съм честна, не бях чувала за Сухото езеро. Преди да потеглим, прочетох малко информация за него:

Сухото езеро, никога не е било сухо, въпреки името си. Пълноводно е целогодишно. Намира се в Рила до град Белица на 2045 метра надморска височина.   Разположено е посред клекова гора. Пътят към него е много живописен и невероятно богат на различна растителност. Постоянно спирахме за да си наберем от плодове щедро предлагани от природата по пътя ни. 

За съжаление моите снимки са с ужасно качество и не мога да покажа красотата на това място, както и на пътя към езерото.
Слагам линк към други снимки, които да ви покажат поне малко  очарованието и спокойствието на това място.

Мисля, че думата спокойствие е най-точната дума, която може да опише  Сухото езеро. В момента, в който човек стигне до целта си , единственото ти желание е да стоиш и да съзерцаваш тази красота. Безброй минути и часове....до залез слънце. Пречистващо и зареждащо. 

Ако обичате планински разходки, включете в списъка си  за посещения и Сухото езеро.

Белица и нейните мечки

  Горещ августовски ден. От две седмици сме планирали групово посещение с приятели в Белица. Запазихме предварително хотел в Белица, за да тръгнем рано сутринта към мечките. . Когато сме в голяма компания  е по забавно. Разходките минават в смях и закачки. Мечтан и чакан уикенд.... Всичко е страхотно, а времето...е горещо, но ние сме ентусиасти. Оставихме колите в подножието на пътя към резервата на мечките. Ще ходим, ще си говорим, ще прекараме повече време заедно, отколкото ако сме с колите. А и пътя си е предизвикателство за средностатистическа кола. В самото начало на пътеката има чешмичка, зарадвахме и се като деца на шарени бонбони. Не мисля, че някой от нас можеше да предвиди какво километрично ходене в жегата ни чака. 

Ще пропусна и умората след дългото изкачване под жулещото слънце.  У нас все още има ентусиазъм. Снимаме се набързо под табелата "ПАРК ЗА МЕЧКИ" и бодро продължаваме нагоре. 

Парка е голям и стръмен. В самото начало има Информационен център, направен с симпатична къщичка. Както и капанче за напитки и хапване.

Ето ги и първите мечки:

 Тази мецана показваше и номера:

 Друга си играеше в изкуствено езеро с топка.

 Разходката в самия парк е приятна и сенчеста, което е важно, ако сте тръгнали като нас в доста горещ ден. В горната част има втори информационен център. Гледката от него е много красива. Вътре в центъра има информация, за мечките, които обитават парка и предишният им живот.

 Тази мецана, беше със скъсан нос от халката, с която е водена за да танцува.

Сега мечките в центъра имат много добър живот. Обгрижвани са и щастливи, ако може да се каже нещо такова за мечоци.

Времето неусетно напредна. Ние се забързваме. Имаме няколко км пеш до колите. И още един изпълнен с емоции ден е към края си.

Един ден по екопътеката Емен-Негованка

   Пролет! Планината се пробужда за живот. Всичко е зелено, красиво и спокойно. 

Ставаме и тръгваме на път. Към следващото прекрасно място в България. А те са много.

  

  Избрахме екопътеката Емен-Негованка , близо до Велико Търново. Намираме лесно пътя до нея.

Първото, което виждаме са стълби към пещера - Еменската пещера. Изкачваме се по стълбите и смело влизаме вътре. Не сме подготвени, нямаме фенерче, а вътре е доста тъмно. Усещането да се движиш по непозната повърхност без да виждаш, не е забавно. Бързо прекратихме разходката и си оставихме обиколката на пещерата за някой друг път. Някога когато сме по подготвени.

Тръгваме към целта - екопътеката. След малко изкачване и идва гледката...

Зашеметяваща! Зелена! Зрелищна! Ходили сме по много екопътеки, но тук дъхът спира. Зеленото е неописуемо красиво, истинско и вдъхновяващо. 

След ходене по равен терен и зашеметяващи гледки към реката, която беше почти пресъхнала, следват няколко мостчета с различна степен на трудност.

Ходенето по част от тях за мен си е огромен страх и забава за останалите. Не знам дали снимките успяват да предадат височината и гледката, която се открива. Изчаках да видя другите, че преминават успешно. Плюх си в пазвата и бързешком преминах и аз.

Проломът, който се е образувал е невероятен. Изглежда нереално. За съжаление фотоапарата не може да предаде и малка част от нюансите на зеленото, които около улавя. И спокойствието, което те обзема. Красотата на уикенда е във всеки лист на това място.

Една от най-трудните пътеки по ръба на пролома. Но е красива и пълна с адреналин, за хора като мен.

Финалната точка, преди да поемем по обратният път е малко, закътано езерце. Малкото тролче се забавлява хвърляйки камъни. Ние се наслаждаваме на тишината. Избягахме за малко от големия град и тишината ни действа оздравяващо.

Време е да се връщаме. Поглеждам нагоре. Не изглежда много високо, пък и като типичен офисен човек, имам нужда от движение.

И този ден си отиде... Видяхме още едно прекрасно място от нашата мила България. 

....следват нови идеи за красиви места...нови планове....и нови пътешествия.