Люляковото светилище - село Бабек

  

 След Великанските чаши в село Розовец се върнахме до съседното село Бабек, за да видим Люляковото светилище. Това място щеше да е един прекрасен край на четири невероятни дни приключения и пътешествия. За да намерим светилището карахме до центъра на село Бабек, там попитахме местните за посоката, които с присъщото спокойствие ни информираха, че е само направо и ще го намерим, нямало как да го пропуснем. 

Светилището се намира на пътя между селата Бабек и Свежен, на око - около 5 км от село Бабек. Началото е поставено с добре оформена информационна табела. Но не само началото на пътеката, а и самите забележителности са отбелязани  с табели, има  насочващи стрелки и маркировка. Чудесен начин да направиш един маршрут популярен и атрактивен. 

Пътеката започва с добро оформен правилен кръг от камъни. За съжаление кръгът не е разкопан и само добре тренирано око забелязва останките му.  Първата част на пътеката минава през чудна иглолистна гора, мирис на пролет и свежест на планина.

След половин час освежаваща разходка, която минава през няколко големи струпвания на огроомни камъни се стига до Люляковото светилище. Когато се изкачиш на върха на светилището се открива невероятна гледка към Пловдивската околия. Не че я видях, поради страх от високо. Но смелите от групата не само се качиха, но и не искаха да слязат, стояха и съзерцаваха гледката, която се разкриваше пред тях. Определено не случайно е избрано това специално място. Където и да погледнеш се разкриваха чудни гледки в далечината. Почти нереално беше.  

След като разгледахме Люляковото светилище, поехме към мегалитната слънчева стела. Слънчевата стела представлява перфектно оформен правоъгълен камък, изправен и поставен в специално издълбани улеи в скалите. На живо е нереално. През повечето време имаш усещането, че камъкът се държи под въздействието на магия и ей сега ще духне вятър и стелата ще падне. За съжаление страхът ми от високо се прояви за втори път този ден и не можах да направя хубави снимки на слънчевата стела. През повечето време лазех по скалите в опит да достигна до основата на стелата, за снимки ми се стори твърде рисковано.

Слънчевата стела

гледка от слънчевата стела

Съвсем малко по на север от слънчевата стела има невероятно гладка каменна топка, която се крепи на 3  съвсем малки допирни точки върху издълбан в скалите улей. Много лесно може да бъде подмината, защото се намира зад дървета и храсти и отдалеч не се вижда, че се крепи на малко повече от магия. А си заслужава да се види. Как е изгладен камъка? Как е закаран там и как е закрепен, така че да изглежда все едно е във въдуха, а реално не помръдва от векове? Много въпроси за пореден път, които не намират своят отговор.

Освен топката в този район се намира и скалната костенурка. Забележително творение на майката природа или на хората построили светилището? Порадвахме му се и продължихме по пътя

скалната костенурка

Поемаме в посока към Трона. Пътя към него е указан с табели и е лесен за намиране. Трона е издълбан в скала и събира голям човек. В момента в който седнеш  в него се открива перфектна гледка към едно единствено място - Люляковото светилище.

Тронът

поглед от трона към люляковото светилище

Вляво от трона има втори кръг оформен с камъни, първият е  в началото на пътеката. Невероятно място с наелектризиращо усещане. Мястото е хубаво и зареждащо, но за съжаление трябва да поемем по обратният път преди слънцето да е залязло.

Имахме 4-ри невероятни дни в Родопите и около Пловдив. Видяхме толкова много, прочетохме тонове история, пропътувахме безброй километри в търсене на светилища, злато, великански чаши, късче история и хиляди неразгадани загадки...
Страхотно беше и се надявам скоро отново да се потопим  в подобно пътешествие