След Стремци и Харман кая, Татул беше следващата спирка в нашето родопско пътешествие. Времето по целия път беше динамично и променящо се. Валя ни дъжд, след това град, стана тъмно като в рог, но над Татул се виждаше ясно небе, невероятно слънце и приказно бели облаци. Всяка снимка изглеждаше като картичка. Красота на култовия комплекс спираше дъха ни и засилваше мистиката на мястото.
На много места споменаването на Татул върви успоредно със споменаването на Орфей. Има много писания, че това е мястото за поклонение пред Орфей. Същото толкова много писания оборват тази теория. Прекрасно е да има легенди, които да привличат хората и да продават туризъм, но е хубаво те да почиват поне на базата на малко доказателства. В повечето публикации на сериозни археолози, проучвали гробницата лежи твърдението, че това е гробница на богато семейство от рода на одрисите. При разкопките са открити множество глинени олтари, ритуални съдове за жертвоприношения и глинени човешки идоли, изображение на бога Слънце, три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.
" Първите археоастрономически проучвания на обекта са осъществени между 1981 и 1987 г. от проф. Никола Николов, Славей Златев и Калина Василева, а резултатите са публикувани през 1988 г.във сп. "Археология". Учените наблюдават известния улей от южното подножие на пресечената пирамида, ориентиран в посока изток-запад. (Той е дълъг около 2,5 м и широк в краищата си около 0,8 м. По средата се стеснява и в хоризонтален план наподобява знака “Х”, в пресечната точка на който е образуван вертикален процеп с ширина 8-10 см и дълбочина 50 см.) Т.нар. "мушка" е насочена към изгрева на цяло Слънце (тангиращо с долния си ръб хоризонта) при равноденствие. Голямата ос на саркофага от най-горната площадка (върху "покрива" на пресечената пирамида) е насочена към изгрев Слънце по време на зимното слънцестоене. Същевременно на обекта са регистрирани и тронове, които могат да се изследват като пунктове за наблюдение на близкия и далечния хоризонт.[15]
През т.нар."улей" се вижда и първият лъч на Слънцето в деня на есенното равноденствие (около 23 септември). Улеят е перпендикулярен на нишата със т.нар."гроб" (саркофагът), поради което първият слънчев лъч в деня на есенното равноденствие прониква в него. От тази дата денят започва да намалява и "богът Слънце" започва да "гасне" и "умира" - "отивайки" на север. "Завръщането" му е на датата на зимното слънцестоене, когато денят започва да се увеличава.[16]По време на археоастрономическите проучвания през 1982 и 1983 г. на обекта са проведени метеорологични и физични изследвания, които установяват наличието на депресия на геомагнитното поле. Измерванията на температурата на скалата и въздуха са показали, че непосредствено преди изгрева на слънцето температурата рязко спада, а впоследствие се наблюдава постепенно се покачване. Причината за тези явления е вероятна аномалия в структурата или в състава на скалния масив. Подробно геофизично изследване на тези аномалии не е провеждано. Допуска се, че тези аномалии са били фактор за древните при избора на мястото на светилището."
Да оставим откриването на ползвателя на гробницата на археолозите, а ние да се насладим на невероятната магия на мястото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар