Байкушевата мура

  Байкушевата мура е симпатична, огромна, черна мура на 1300 години, към която сме се запътили. От Банско в посока х. Бъндерица, след живописно минаване през заснежената гора, стигаме до малко уширение, където има прекрасно място за отдих и божествено преяждане. Невероятно е, всичко навън да е засипано с чист бял сняг, а ние да стоим на пейките отвън и да хапваме домашно овче сирене, чудна туршийка и вкусни домашни питки...и това само на 5 минути от вековното дърво.

   Насладихме се, на кратката и питателна почивка, и поехме по пътя към хижа Вихрен. След около 5 минути вървене стигаме до началото на стълбите водещи до Байкушевата мура.

   Тя си е там, вече толкова години, притихнала и величествена.  Засипана със сняг е още по-впечатляваща. Въпреки, че сме идвали няколко пъти, всеки път се радваме да дойдем до тук и да се полюбуваме на величествената природа на Пирин и на това невероятно дърво.

Съчетаването на хапване на открито и разходка до Байкушевата мура е най-приятно в извън скиорския сезон, защото по това време, кръчмата е затворена, а пътят е писта. Но когато и да се отиде гледката си струва.

Люляковото светилище - село Бабек

  

 След Великанските чаши в село Розовец се върнахме до съседното село Бабек, за да видим Люляковото светилище. Това място щеше да е един прекрасен край на четири невероятни дни приключения и пътешествия. За да намерим светилището карахме до центъра на село Бабек, там попитахме местните за посоката, които с присъщото спокойствие ни информираха, че е само направо и ще го намерим, нямало как да го пропуснем. 

Светилището се намира на пътя между селата Бабек и Свежен, на око - около 5 км от село Бабек. Началото е поставено с добре оформена информационна табела. Но не само началото на пътеката, а и самите забележителности са отбелязани  с табели, има  насочващи стрелки и маркировка. Чудесен начин да направиш един маршрут популярен и атрактивен. 

Пътеката започва с добро оформен правилен кръг от камъни. За съжаление кръгът не е разкопан и само добре тренирано око забелязва останките му.  Първата част на пътеката минава през чудна иглолистна гора, мирис на пролет и свежест на планина.

След половин час освежаваща разходка, която минава през няколко големи струпвания на огроомни камъни се стига до Люляковото светилище. Когато се изкачиш на върха на светилището се открива невероятна гледка към Пловдивската околия. Не че я видях, поради страх от високо. Но смелите от групата не само се качиха, но и не искаха да слязат, стояха и съзерцаваха гледката, която се разкриваше пред тях. Определено не случайно е избрано това специално място. Където и да погледнеш се разкриваха чудни гледки в далечината. Почти нереално беше.  

След като разгледахме Люляковото светилище, поехме към мегалитната слънчева стела. Слънчевата стела представлява перфектно оформен правоъгълен камък, изправен и поставен в специално издълбани улеи в скалите. На живо е нереално. През повечето време имаш усещането, че камъкът се държи под въздействието на магия и ей сега ще духне вятър и стелата ще падне. За съжаление страхът ми от високо се прояви за втори път този ден и не можах да направя хубави снимки на слънчевата стела. През повечето време лазех по скалите в опит да достигна до основата на стелата, за снимки ми се стори твърде рисковано.

Слънчевата стела

гледка от слънчевата стела

Съвсем малко по на север от слънчевата стела има невероятно гладка каменна топка, която се крепи на 3  съвсем малки допирни точки върху издълбан в скалите улей. Много лесно може да бъде подмината, защото се намира зад дървета и храсти и отдалеч не се вижда, че се крепи на малко повече от магия. А си заслужава да се види. Как е изгладен камъка? Как е закаран там и как е закрепен, така че да изглежда все едно е във въдуха, а реално не помръдва от векове? Много въпроси за пореден път, които не намират своят отговор.

Освен топката в този район се намира и скалната костенурка. Забележително творение на майката природа или на хората построили светилището? Порадвахме му се и продължихме по пътя

скалната костенурка

Поемаме в посока към Трона. Пътя към него е указан с табели и е лесен за намиране. Трона е издълбан в скала и събира голям човек. В момента в който седнеш  в него се открива перфектна гледка към едно единствено място - Люляковото светилище.

Тронът

поглед от трона към люляковото светилище

Вляво от трона има втори кръг оформен с камъни, първият е  в началото на пътеката. Невероятно място с наелектризиращо усещане. Мястото е хубаво и зареждащо, но за съжаление трябва да поемем по обратният път преди слънцето да е залязло.

Имахме 4-ри невероятни дни в Родопите и около Пловдив. Видяхме толкова много, прочетохме тонове история, пропътувахме безброй километри в търсене на светилища, злато, великански чаши, късче история и хиляди неразгадани загадки...
Страхотно беше и се надявам скоро отново да се потопим  в подобно пътешествие

Великанските чаши - Розовец

  Не знам как досега не съм попадала на информация за тези страхотни "великански чаши", а са толкова близко до Пловдив. 

От центъра на село Розовец, се кара около 15 км /на око/ и след паметника се вижда разклон вляво и нагоре, там завихме, оставихме колите и тръгнахме в търсене на великанските чаши.

Пътят е указан с табелите, след като се изкачите. Преди това е доста трудно да се уцели разклона. След това е просто, ходене, ходене и внезапно се вижда великанската чаша. Те всъщност са две, но втората е счупена и пръсната близо до първата. Оцелялата всъщност е сглобена от доброволци след счупване, но и липсва капака. 

Впечатляваща е! Влязохме няколко човека вътре и пак беше широко. Перфектно изработена с две дръжки отстрани. Ей така в гората, сякаш чакаща великаните да дойдат. Чашите са загадка и досега! Някъде ще ги срещнете като чаши, на други места като Кутела - от съд за кръщене, какво е предназначението все още не е ясно. 

Съвсем наблизо се виждат останките на светилище. Големи изправени камъни, наредени в кръг. Разгледахме и него или по точно останките, които намерихме.

Силно впечатление правят огромните плоски изправени камъни, които са разпръснати само около светилището. Разходихме се наоколо и никъде не видяхме такива камъни освен там.

Страхотно място! Енергийно! Интересно и неразгадано. Тръгваме, защото сме планували и друго страхотно място наблизо - Люляковото светилище.

Люляковото светилище

Нишите в Ночево - много въпроси и нито един отговор

   

   Нишите в село Ночево не бяха част от плана ни за родопското пътешествие.

Те просто се случиха! Най-хубавите неща сами ни намират, нали?След много търсене на интересни и не толкова посещавани места в Родопите, попаднах на информация за нишите от Ночево. Чудесно! Намираха се по обратният път от Перперикон към Пловдив, където бяхме отседнали.

   Началото на търсенето на нишите започна от табелата за село Ночево. 6 км тесен, виещ се път, който с нищо не подсказваше, че пътуваме към интересно място. Но както се убедихме последните дни, най-хубавите неща са пред очите ни, прости не ги виждаме. 

На първия разклон се отклонихме надясно, и се оказахме на черен път, който скоро прерасна в не особено насърчителен кален коловоз.  След внимателно каране се стига до малка полянка, разположена пред бившо, силно разрушено училище и миниатюрно кметство.

Спряхме с идея да се огледаме, за видими ниши и да разпитаме местните за посока. Една млада жена и симпатичен черен корен бяха първите посрещачи. На въпроса ни: "Къде е пътя към нишите, а дупките  в скалите?"  тя просто си рамене и каза, че никога не е чувала нито за дупки нито за ниши. Идвали някакви хора, нито знаела откъде, нито защо идват до това отдалечено място и хуквали по горите, ама защо.....

Вторият човек, който срещнахме ни каза просто да вървим нагоре по пътеката над кметството. И той не знаеше нищо за ниши, дупки в скалите и други мистерии, но всички които идвали натам отивали, явно натам е посоката, която и ние търсим.

Не бяхме особено обнадеждени. След разговора с двама местни, никой не беше чувал за ниши в скалите, а скалите се  виждаха с просто око от поляната на която бяхме!

Поехме нагоре. Оглеждахме всяка скала. Отклонявахме се наляво и надясно, да не изпуснем някоя ниша. Докато в един момент, някой не извика: "Намерих ги!" 

   

   Невероятно! Красиво! И необяснимо! Защото нишите се намираха на отвесна скала, която виждахме, но не можехме да достигнем отблизо, колкото и да опитваме? Как тогава са издълбани там?  Всички ниши, които видяхме, бяха на високо в скалите и всяка скала имаше издълбана козирка, за да не се стича водата и да разрушава нишите, но това не даде отговора на въпросите как са издълбани нишите и какво е тяхното предназначение.

   На където и да се обърнехме в далечината в скалите се виждаха ниши. Достъпът до някои от тях изглеждаше почти невъзможен.

   Част от групата се втурна в търсене на други ниши, по достъпни и близки, други останахме на камъка пред пещерата. Оттам се разкрива чудна гледка към всички скали и издълбаните в тях ниши. Стояхме и съзерцавахме. Миг безвремие и хиляди въпроси. Как? Защо? С какво са издълбани? 

 А пред погледа ни  се откриват две чудни поляни, огряни от късното слънце. На тях се намират двете камени шарпани. Едната е запазена с двете си части и преливник. От другата, за съжаление е останала само една част.

   Слънцето залязваше и трябваше да тръгваме, колкото и да не ни се искаше. Трудно е да се откъснеш. Трудно е да оставиш неразрешена загадката за произхода на нишите. Още по трудно ни беше да повярваме, че хората на Ночево, които срещнахме не знаеха за тяхното съществуване.  

   Ще се върнем пак! Сигурна съм.

А утре поемаме към великанските чаши в Розовец:

Великанските чаши

Перперикон

   Перперикон е поредната наша цел  в родопското ни пътуване. Ако трябва да съм честна, не знам какво да напиша. Преди мен е написаното толкова много, че  обезмисля всяко изречение, което ми идва на ум. 

   Мястото е магично! Неслучайно е избрано точно там на върха, близо до боговете. Но най-невероятното е, че разкопките продължават и до днес и се разкриват все повече и повече артефакти от това невероятно място.

   Оставям снимките да говорят.

   Дано съм пресъздала поне малко от духа на това място.

   

Загадъчните ниши в Ночево, следваща дестинация в нашето пътешествие

Татул - миг от вечността

   След Стремци и Харман кая, Татул беше следващата спирка в нашето родопско пътешествие. Времето по целия път беше динамично и променящо се. Валя ни дъжд, след това град, стана тъмно като в рог, но над Татул се виждаше ясно небе, невероятно слънце и приказно бели облаци. Всяка снимка изглеждаше  като картичка. Красота на култовия комплекс спираше дъха ни  и засилваше мистиката на мястото.

   На много места споменаването на Татул върви успоредно със споменаването на Орфей. Има много писания, че това е мястото за поклонение пред Орфей. Същото толкова много писания оборват тази теория. Прекрасно е да има легенди, които да привличат хората и да продават туризъм, но е хубаво те да почиват поне на базата на малко доказателства. В повечето публикации на сериозни археолози, проучвали гробницата лежи твърдението, че това е гробница на богато семейство от рода на одрисите. При разкопките са открити множество глинени олтари, ритуални съдове за жертвоприношения и глинени човешки идоли, изображение на бога Слънце, три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.

   

 "  Първите археоастрономически проучвания на обекта са осъществени между 1981 и 1987 г. от проф. Никола Николов, Славей Златев и Калина Василева, а резултатите са публикувани  през 1988 г.във сп. "Археология". Учените наблюдават известния улей от южното подножие на пресечената пирамида, ориентиран в посока изток-запад. (Той е дълъг около 2,5 м и широк в краищата си около 0,8 м. По средата се стеснява и в хоризонтален план наподобява знака “Х”, в пресечната точка на който е образуван вертикален процеп с ширина 8-10 см и дълбочина 50 см.) Т.нар. "мушка" е насочена към изгрева на цяло Слънце (тангиращо с долния си ръб хоризонта) при равноденствие. Голямата ос на саркофага от най-горната площадка (върху "покрива" на пресечената пирамида) е насочена към изгрев Слънце по време на зимното слънцестоене. Същевременно на обекта са регистрирани и тронове, които могат да се изследват като пунктове за наблюдение на близкия и далечния хоризонт.[15]

През т.нар."улей" се вижда и първият лъч на Слънцето в деня на есенното равноденствие (около 23 септември). Улеят е перпендикулярен на нишата със т.нар."гроб" (саркофагът), поради което първият слънчев лъч в деня на есенното равноденствие прониква в него. От тази дата денят започва да намалява и "богът Слънце" започва да "гасне" и "умира" - "отивайки" на север. "Завръщането" му е на датата на зимното слънцестоене, когато денят започва да се увеличава.[16]

По време на археоастрономическите проучвания през 1982 и 1983 г. на обекта са проведени метеорологични и физични изследвания, които установяват наличието на депресия на геомагнитното поле. Измерванията на температурата на скалата и въздуха са показали, че непосредствено преди изгрева на слънцето температурата рязко спада, а впоследствие се наблюдава постепенно се покачване. Причината за тези явления е вероятна аномалия в структурата или в състава на скалния масив. Подробно геофизично изследване на тези аномалии не е провеждано. Допуска се, че тези аномалии са били фактор за древните при избора на мястото на светилището."

  Да оставим откриването на ползвателя на гробницата на археолозите, а ние да се насладим на невероятната магия на мястото.

  И продължаваме към следващото място...

Перперикон

Харман кая - по следите на древните траки

   Нашето родопско пътешествие продължи с поредния древен "монумент", който спира дъха и изумява съзнанието с размери и хиляди въпроси. Въпроси, които не винаги намират отговор.
   Пътят до Харман кая е лесно откриваем. Обозначен е с кафяви табели и се намира в района на село Биволяне. Паркира се на уширение на пътя и след съвсем кратко ходене се разкрива изумителната гледка, която представлява това тракийско светилище:

  

   Странно е да се опише какво е първото впечатление. Едновременно те залива възхищение, учудване и вътре в теб валят хиляди въпроси. Впечатляващ размер на структурите и грандиозна импозантност. Някак си не можеш да сглобиш  пъзела на момента -  как са успели да го направят, как това светилище се е запазило до днес и каква е била неговата роля  в живота на траките. Теории много, публикации също. Навярно някои историк е напипал парче от истината, други не толкова, но това прави посещението на такива места още по загадъчно и изпълнено с приключенски дух.

   Според голяма част от изследователите на Харман кая,това  е древна обсерватория. Мястото където предците ни са се следели лунните цикли и са  извършвали ритуали за благоденствие. Светилище жизнено необходимо на древните, да почитат необяснимите сили и явления   около тях.

   Първото нещо, което се забеляза е голямото кръглото светилище с дълбоки полукръгове на пода, които вероятно са служили за определяне на зимно и лятно слънцестоене.  На мястото има голям и малък харман.

 При внимателно вглеждане, на входа на светилището се забелязват жлебове  на врата.


 На няколко места има "шарапани" или дълбоки правоъгълни басейни с преливници към по малки кръгли каменни съдове.

   А според археолозите под храстите и буйната трева има град наподобяващ по величественост Перперикон, град който все още не е разкопан.

   На много места могат да се видят "вулвоподобни" процепи в скалите.

Входа на пещерата

   Околността е изпъстрена със скали и издълбани трапецовидни  ниши. Харман кая е  магнетично място изпълнено с мистика и загадки.  Все още неразкопано и не толкова популярно. Прекрасно място, на което откриваш магията на траките и оставаш изпълнен с благоговение и изумление.

Следващата спирка от нашето пътешествие:

Татул - миг от вечността