Царска Бистрица - близо до Бога

   Заглавието може да изглежда странно, но докато търсех повече информация за Царска Бистрица, попаднах на информация, че пре 1889 г. цар Феррдинанд е инициатор на първото организирано изкачване на връх Мусала с експедиция от 25 човека. Смята се, че името на балканския първенец  Мусала идва от "Мус Аллах" - Близо до Бога.

   За царска  Бистрица има много общоизвестни и не толкова известни факти. Тук цар Фердинант кани първото правителство на Александър Малинов, след обявяването на Независимостта на България през 1908 година.

   Тук съобщават на царица Йоанна, че съпругът и, цар Борис III е болен. Тук за последен път малкия Симеон и Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив. 

   Тук Симеон омъжи дъщеря си Калина.

   Боровец се нарича Чамкория до 1942 година. Големия български езиковед акад. Александър Тодоров - Балан предлага името Боровец и то се приема. Ал. Тодоров - Балан е първият ректор на Софийския университет, словотворецът на българските думи: влак, драсни-пални клечица, хижа, излет и много друго, въведени от него в българския език.

   Ските в курорта Боровец, се заражат именно покрай Царска Бистрица и ловните дворци - Ситняково и Сарагьол. Чужди инженери, метероролои и ботаници идват на работа тук и донасят със себе си ските, които използват за да улеснят работата си. Успяват да заразят младежите от околността и те запозват да си изработват сами ски от дърво. Първата писта е от Ситняково до Боровец.

   Но Царска Бистрица е забележителна и с единствената ВЕЦ "Сименс" от това време, която все още работи. Въведена в експоатация през 1914 година, до днес тя все още работи безотказно. Нито една от основните части, до момента не е подменяна, защото не се е налагало. Мястото на което е разположена е избрано така, че винаги да има течаща вода, дори когато река Бистрица замръзва през зимата. Повече от век, безупречна работа. 

   Към момента може да се види само двореца Царска Бистрица, другите два Ситняково и Сарагьол, имат само пазачи и не са отворени за посещения. Но разходката из тихите пътеки и редките дървесни видове е достатъчно зареждаща, за да се насладим на това място. Оказа се, че в късната есен градините са пълни с най-различни видове красиви гъби, част от които са  отровни.

   В парка има много редки дървесни видове, донесени от цар Фердинант от всички  места, които е посещавал, негово хоби, което ни позволява да се любуваме на страхотния парк в Царска Бистрица.

    

Свещари - гетски гробници, златно съкровище и древен град

   Преди няколко години нашумя разкопаната могила с гробницата от село Свещари, а след това и намереното златно съкровище в друга могила наблизо до първата, от гетския център Сборяново. Важен център в живота на траките, който ни позволява запознаване с обичаите и историята на племето гети. За да посетите това място е важно да се знае, че архиологическия комплекс не работи понеделник и вторник и вътре в гробниците снимките са забранени.

сн. Уикипедия

   Историко-археологическият резерват „Сборяново” обхваща територията в западната част на Лудогорското плато, по поречието на р. Крапинец, между селата Малък Поровец и Свещари в община Исперих. Той представлява уникален комплекс, състоящ се от селища, светилища и некрополи от дълбока древност. Към момента там са регистрирани 140 археологически обекта, над 100 могили и древен град - Хелис. 

   Не всички могили обаче са гробници. 12 от могилите са изкуственно насипани и са точно отражение на съзведието Орион и на  съзвездието Голямото куче, защото гетите са вярвали в астралното безсмъртие, също като египтяните. Вярванията в задгробния живот се виждат и при разкопките на голямата свещарска (Гинина) могила, в предверието, на която  са намерени ритуално положени коне, впрегнати в колесница, с която да отнесат душата на владателя към отвъдния свят. 

   Могилата се нарича Гинина, защото земята, на която е намерена гробницата е била собственост на баба Гина.  Гробницата е построена  III век преди Хр. за владетеля  на гетите Дромихед. На много места се вижда, че тя не е довършена, защото смъртта на владетеля е настъпила изненадващо ранно. Гетите вярвали, че гробниците не трябва да имат довършителни дейности след като тялото е положено, за да не се смущават задгробния живот на владетеля. 
   Тялото на владетеля в тази гробница  е положено в саркофаг, което се е полагало само на владетел. В другите разкопани могили също има разкрити погребения и каменни гробници, но без саркофази. В Свещарската могила освен саркофага на владеля има втори по малък, с тяло на млада жена - вероятно съпруга на владелетя. Двата саркофага са заобиколени с 10 статуи на жени с вдигнати ръце. Някои от тях са недовършени и като скулптуриране и като оцветяване, но това не намалява великолепието на гробницата. На няколко места гробницата има цветна украса, която гетите са правили от смлени минерали, добивани в околността. Само синият цвят, който дори в днешни дни не е избелял е доставен от Египет. Археологическите на находко показват, че гетите са търгували с египтяните и за гробницата на владетеля си са доставили изключително скъпия за тогавашното време син цвят. 

Свещарската гробница

   Гробницата под Гинината могила има три камери, покрити с полуспецифичен свод. В камерата където е погребан владетеля, стените са украсени с релефните изображения на 10 кариатиди - символ на великата богиня-майка. Част от кариатидите не са довършени, защото смъртта на владетеля е настъпила внезапно и гробницата остава недовършена. Дори и в този вид гробницата е уникална и впечатляваща.
   До нея се намират гробниците близнаци, в които са били положени  знатни семейства. Извън могилите има разкопки и разкрити обекти, където са намерени положени войни пазители на владетеля, в задгробния му живот, в пълно бойно сняражение. 
   Тракийският град Хелис,  е основан IV век пр.Хр. За съжаление не е разкопан и не може да се види величието и големината му, такива каквито са били при племето гети. Смята се, че Хелис е бил най-силният икономически град в историята на траките. Така че, с нетърпение чакаме архиологическите разкопки да разкрият мощта на града и дълго пазените тайни.

   Но дори и само с обектите разкрити до момента, бяхме силно впечатлени. Само можем да гадаем какво ще бъде намерено и ще може да се види при следващото ни идване...

Античен керамичен център Павликени

   След няколкогодишна служба в легионерския град Нове (днешен Свищов), пенсионираните легионери и колонисти се разполагали в околностите на военния комплекс. Някой от тях се женили и разселвали на други места наблизо. Един от тези легионери решава да се засели в околностите на днешен Павликени. 

   Една част от комплекса е разкопан и показва част от величието на мястото. Други части са в процес на  разкопки в момента и разкривайки нови тайни за живота и бита на хората, населяващи вила Рустика. Вилата освен дом да пенсиониран легионер и неговата съпруга е бил и голям керамичен център. Разкопките показват добре запазени пещи за изпичане на керамика. Намерените и проучени пещи са над 50. На място, зад стъклени витрини, с цел запазване се виждат някои от тях и човек се пренася във времето на разцвета на римската империя.

Пещите се използвани освен за битови цели и за "промишлено" производство на керамика.

   Много пъти сме минавали покрай кафявата табела за Античен керамичен център - Павликени, но винаги сме смятали, че там няма какво да се види.

Абсолютно погрешно. 

Дори и с разкопките само до момента, се вижда значимостта на място и големината на производствения капацитет. Нашето посещение изглеждаше самотно, поради липсата на тълпа от посетители, но човекът, който ни разведе, разказваше с такива подробности и любов историята на мястото, че не ни се тръгваше оттам.

Учудваща е липсата на реклама на  това прекрасно място, което определено ще посетим след някоя и друга година, за да видим напредъка на разкопките.

Два от намерените кладенци. Единият все още е действащ

хиляди керамични парченца, разделени според мястото, където са намерени

Мястото има и малък прилежащ музей, който е събрал част от нещата при разкопките. Останалата част се намират в музея в град Павликени.

Ако решите да посетите музея в град Павликени и сте с деца, може да го съчетаете с посещение на зоологическата градина.

10 места подходящи за еднодневна разходка близо до София

   

   Времето е прекрасно. Перфектно е за разходки в планината и пикници на открито. В забързаното ни ежедневие, тишината на гората е прекрасен начин за релакс и пренастройване, а защо не и за откриване на нови и интересни места. Затова и направих списък на 10 любими места, близо до София, които са достъпни в рамките на един ден.

   Всички маршрути са достъпни за деца.

1. Минералните извори на Железница

   Пътеката започва от метално мостче, в края на селото и минава през виеща се екопътека в гората  и покрай река. Има изградени няколко бетонови корито с минерална вода. 

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - ако реката е пълноводна, пресичането е малко по трудно, но не невъзможно. Вероятността да видите голи плажуващи на последния минерален извор е част от преживяването.😅

    2. Трънската екопътека и скален параклис св. Петка

• трудност - зависи по кой път ще минете. Ако се тръгне по кафявата табела, след тунела става стръмно и трудно, особено за деца. Ако се тръгне наляво, пътят е по полегат и лесен.
• подходяща за пикник - да. Има изградени навеси и барбекюта в началото на пътеката. Ако планиране пикник е хубаво да се отиде по рано, защото мястото е много популярно.
• място за паркиране - да. Има изграден паркинг.
• особености - на места пътеката е трудна и не много достъпна.
• други места наблизо - параклиса Св. Петка, музея на Бусинската керамика и музеят на киселото мляко. 

3. Пещерата Проходна и скалната църква

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - пътят до скалната църква е по ръба на скалата, с придържане за метално въже. За хора със страх от високото е малко плашещо. За деца - зависи от родителите.
• други места наблизо - "хобитските" къщи 

4. Неолитно селище Тополница - село Чавдар

• трудност - не
• подходяща за пикник - по скоро не
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - въжен парк за деца

5. Екопътека Бели искър

• трудност - не
• подходяща за пикник - да. Има изградени места по цялата пътека и  около реката.
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - не.

6. Екопътеките на Бов

Бов и гара Бов имат изградени няколко екопътеки, които са чудесена причина, да избягате за 1 ден от София в посока Бов. До там може да се пътува и с влак, което прави приключението още по забавно за деца.

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - водопад Скакля и Вазовата екопътека

7. Живата вода - село Боснек

• трудност - не
• подходяща за пикник - да. 
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - пещерата Живата вода

8. Детска железница - Пловдив

• трудност - не
• подходяща за пикник - не 
• място за паркиране - да 
• други места наблизо - близо до железницата има място за хапване с детски кът. 

9. Великанските чаши и Люляковото светилище - село Свежен

Великанските чаши са в село Розовец, а непосредствено до тях е Люляковото светилище

• трудност - средна
• подходяща за пикник - не 
• място за паркиране - да 
• особености - няма табели и трябва да се внимава да не се изпуснат отбивките.

10. Цари Мали град

Освен възстановка на крепостни стени, има детски въжен парк и езда на коне. 

• трудност - не
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 

*Тук ще добавя нови места, които открих и са подходящи за еднодневна разходка от София.

11 .Екопътека "Поглед към 9 планини" - цветовете на природата

• трудност - средна
• подходяща за пикник - да
• място за паркиране - да 
• особености - добре маркирана, страхотна за есенно време, вземете си вода, по пътя няма изворчета.

12. Драгоманско блато за разходка и Петровски кръст за покоряване

• трудност - относно блатото, никаква. за покоряването на върха лека към средна
• подходяща за пикник - не толкова
• място за паркиране - да 
• особености - може да минете по накратко към върха през гората. Имайте впредвид че, по краткия път е доста стръмен.  Вземете си вода, по пътя няма изворчета.

Дорково - плиоценска история и крепостни останки

   Милиони години история се оказват заровени в землището на село Дорково. Природен катаклизъм довел до унищожаването на животни, които не съществуват в наши дни, събира на едно място в плитко дере, в землището на Дорково множество кости, бивни, останки от зъби и ги запазва за откривателите под три слоя глина. Глината се оказва разковничето за дългото оцеляване на останките от плиоценска история и геолозите от фирмата "Редки метали", които са оценили находките, излизащи при оран и са започнали разкопките.
   Открити са огромни бивни, кътници с впечатляващи размери, части от скелети на древни маймуни.  В музея в село Дорково са изложени част от намерените останки, за съжаление много малка част. Самият музей е компактен,  но много уютен и добре направен. Освен огромната, мастодонтска бивна на 3.6 млн. години, може да се видят и останки от внушителни челюсти.

   Беседата, която изнасят на място е въздействаща и ни пренесе в праисторическите времена. 

Ако човек иска да се почуства като археолог, находището е на хълма срещу музея и всеки може да пробва късмета си и да открие фосил, гигантски зъб или бивна.

Посещенията в понеделник, са безплатни.

Селото има и друга забележителност - крепостта Цепина. Една от последните крепости паднали под турско робство. Заемала е голяма площ от 25 декара, но в момента, много малка част от нея е разкопана или възстановена, така че човек да може види величието на онова време. Това което ни изуми при разходката между крепостните стени, не беше размера или останките, а гледките от върха. Изумителна швейцарска красота. Тучни зелени поля, докъдето погледа ни стигна. Няколко овчи стада и спокойно пасящи коне, допълваха тази пасторална картинка и ни накараха да останем дълго в пределите на крепостта и да се възхищаваме на всичко, което я заобикаля.

   Ако след тази разходка за душата имате сили и още време, може да отидете до съседния град Ракитово и да видите пещера Лепеница и катераческия парк Бърдоландия, който ще зарадва децата. За съжаление ние не успяхме, но ако минем отново по тези земи, то обезателно ще посетим и тези места. 

Карталски водопад сгушен в тишината на гората

   Карталския водопад носи името на едноименен квартал във Велико Търново. Водопада не е най-големия, нито най-забележителния, който сме виждали, но е невероятно живописно попадение близо до шумния град. Има два начина да се стигне до него. Най-близкия, но с по малко гледки е от квартал Картала. По този път минахме ние и за деца и хора не обичащи преходи, определено е за предпочитане. По пътеката има няколко заслона и пейки с масички, които обикновено са пълни с хора. 

   След като се мине мостчето над рекичката, поради липсата са на табели се гледа за стълбичките надолу, вдясно. В противен случай може да подминете отбивката и да продължите към Преображенския манастир. Ако имате време, посещението на манастира си заслужава.

   Втория начин да намерите водопадите е тръгвайки от Самоводската чаршия, по ул. Поборническа, докато се стигне до поляна със стара метална люлка. Минава се покрай жълто-оранжева къща и се върви по черен път, докато се стигне до мостчето, което е част и от първия маршрут до Карталския водопад. Гледките са страхотни, но за съжаление маршрутът не е добре обозначен и може доста да се чудите, кое разклонение да хванете. 

   Водопадът вероятно няма да ви впечатли със своята пищност, но е на много приятно и тихо място и е един от малкото водопади в България, под който може да минете. За децата е много забавно да минават отново и отново зад него.

Музей на киселото мляко и на Бусинската керамика

Тези два музея са продължение на нашата Трънска разходката.

Ако има нещо, с което сме известни по света, освен Христо Стоичков, това е нашето кисело мляко. Д-р Стамен Григоров, откривателя на бактерията лактобациликус е родом от село Студен извор. Близо до неговата къща се намира единствения в България, музей на киселото мляко.  

В музея ще ви разкажат интересната биография на д-р Григоров, упорит, интелигентен и любознателен студент в Женева. Там той прави изследвания на микрофлората на киселото мляко и открива пръчковидния бацил, който подкиселява млякото. Когато прави това откритие той е само на 27 години.

Брилянтен български учен, както го нарича проф. Масол в Женевския медицински университет. Бактерията, която е открил бива наричана, още тогава източник на здраве и дълголетие. 

Повече интересни факти може да се научат на място в музея, в центъра на селото. 

Близо до Студен извор се намира село Бусинци, където също има  музей, който си струва да се посети,  този на Бусинската керамика. 

Бусинската грънчарска традиция е много стара и за съжаление в момента загиваща. Заедно с Троянската тя се е смятала за една от най-старите и орнаментирани керамики в България. В района на самото село се намират големи залежи на глина и на естествени оцветители. Всички съдове са били богато украсени и орнаментирани. Музеят ни изненада с невероятно много и различни по вид съдове. Ако не беше уредничката, не мисля, че бихме могли сами да се досетим за предназначението и на 10 процента от съдовете. 

Цялата водопроводна система на селото е била изградена от керамични тръби. Една част от тях, могат да се видят извадени и запазени. В част от керамичните изделия е вложен шеговития дух на бусенци. Особени забавни били съдовете за сватби, които били с няколко отвора, през някой може да се пие, от други не. В разцвета на селото е имало 300 керамични центъра и 1500 майстора. Всяка къща е закачала на стените си отвън творенията на майстора, който е живеел в къщата. Сега в селото няма нито един майстор. Има само една полуразрушена къща, която има останали окачени съдове от външната си страна, които да напомнят за славното минало, на това село.

Бусинската керамика е пътувала до Тунис, Египет и Истанбул. В музея може да се види оригинална стара пещ,  в която се е пекла керамиката. Уред за смилане на оцветяващи пигменти и т.н "кучка". Уредът, с който се задава размер за изработката на керамичен сервиз от еднакви съдове. Посещението на тези два музея, беше много интересно както за нас, така и за децата. Опознаването на българските занаяти и запазването им освен в  музеи и в съзнанието на децата е важно и е една тънка нишка на "Опознай родината и я обикни".

Старата бусинска пещ

Разходка по Трънската екопътека и скален параклис св. Петка

   Трънската екопътека или ждрелото на река Ерма е място, което може да се посети както за пикник в хубав слънчев ден, така и за разходка по чудните дървени мостчета, пресичащи ждрелото на река и стръмните, почти отвесни скали. Началото на пътеката е след град Трън и освен, че е добре указана с табели, в подножието на пътеката, непосредствено до зоната за пикник има удобен паркинг.

Ако някой планира да се отдаде само на почивка и печене на скара, на добре обособените барбекюта, трябва да дойде по-рано, защото мястото е много известно и пълно с хора събота и неделя. 

Нашата цел беше разходка по ждрелото. Предвид първият ни неуспешен опит да минем цялото ждрело с дете, преди няколко години и трудностите, с които се сблъскахме сега при изкачването на пътеката с две деца, ако не сте големи планинари и има деца с вас, по лесния и достъпен маршрут е не вдясно след кафявата указателна табела, а в ляво по шосето и след това нагоре към върха. Вместо да качвате, трудния и немаркиран път до горе, можете първо да се качите по лесния маршрут и после да слезете по скалите и мостовете, пресичащи ждрелото като  се насладите на гледките от високо и природата, която предлага това място.

Ако тръгнете след табелата има голяма вероятност да не стигнете до върха, но дори и да минете само по малка част от маршрута, пак си заслужава. Защото мястото е красиво, успокояващо и много зареждащо.

Легендата за Трънското ждрело, разказва за трудната любов на двама млади. Беден момък и девойка на заможни родители. Майчина клетва превърнала двамата влюбени в две самотни скали. Скали, които никога не могат да се докоснат, но  винаги са една до друга. От сълзите на околните скали, които оплаквали тази нещастна любов, в течение на столетия се родила река Ерма.

Разходката преминава през дървени мостчета над реката и продължава през доста широк тунел. Веднага след като се излезе от тунела, пътеката продължава вляво и надолу, но това не е добре обозначено и има вероятност да се  изпусне продължението на пътеката.

Оттук нагоре става стръмно, много стръмно, ако е и горещо, леката разходката преминава в нещо като тренировка за катерачи. Налагаше се много пъти да спираме, да  почиваме и да обясняваме на децата, че има още малкооо и ще сме на равно, на върха.

А гледката от върха си заслужава. Определено!

Настава време за лежане на тревата, хапване и отмора на върха. Стоим и съзерцаваме гледките пред нас, които разкрива това място.

Точно на това място, Алеко Константинов е възкликнал: "Каква красота, една малка Швейцария."

Пътят надолу е като отплата за усилията нагоре, лежерно спускане по широк път, сред тучна трева и български крави. Успяхме! От втория опит минахме цялата трънска екопътека.

Продължаваме разходка към скалният параклис „Света Петка” в трънския квартал Баринци.

Света Петка, която била родена в семейство на българи в град Епиват, пристигнала в Трънския край в края на Х и началото на XI век, за да се спаси от гоненията, на които била подложена заради проповядване на християнството. Отседнала в село Врабча, но когато преследвачите я настигнали, тя дошла в земите на днешния град Трън, които по онова време били пустош.
Светицата видяла празна пещера и решила да се скрие вътре. Една вечер, докато си пекла хляб, чула шума от приближаващата потеря. Димът от огъня й помогнал да открие и друг изход от пещерата. Бягайки, тя оставила в скалата отпечатък от дланта и едното си стъпало, които могат да се видят и до днес.
Когато преследвачите не открили светицата в пещерата, те решили да изядат прясно изпечения от нея хляб. Но питата тутакси се вкаменила. 

Според поверието, ако докоснеш питката или следата от стъпалото, може да си пожелаеш нещо и то да се сбъдне. 

Мястото е магично, а легендата за параклиса св. Петка  и местоположението го прави вълшебна част от нашата разходка. Не ни се прибира, а и имаме още време. След кратко ровене за близки места наоколо, решаваме да продължим към музея на Млякото и ако ни остане време към музея на Бусинската керамика. 

Но разходката до там, ще опиша в отделен пост.

Музей на киселото мляко и музей на Бусинската керамика.