Под Камико - водопади и гледки отвисоко

Петък вечер е.
Нормално време да възникне въпроса - Имаме ли посока за събота?

- Естествено! и повече въпроси няма. Няма и запитвания каква е посоката. Някак  цялото семейство свикна, че не е важна посоката, а времето прекарано заедно и новите неща, които ще видим и преживеем, пътят който ще извървим. Затова и целта не е важна. Но все пак за мен е важно да е интересно, да е ново за нас и да е подходящо за малки крачета.

Събота. Навън е 10 градуса - безветрено и безвалежно, чудесно време за  разходка. Посоката е село гара Бов и екопътека под Камико. До водопада Скакля и Вазовата екопътека вече сме ходили. Там където сме се запътили е изградена нова екопътека с усилията на местните жители, които упорито популяризират природните дадености на района, като са направили чудесни екопътеки за малки и големи, съвсем близо до София. Хубавото на маршрутите от Бов, е че могат да бъдат достигнати не само с кола, но и с влак. Една "екзотична" и придаваща друг привкус на пътешествието нотка. 

Началото на пътеката под Камико е лесно за намиране. Има указания в центъра на гара Бов, как се стига до стадиона откъдето започва началото на маркираната пътека. Самият стадион също си е  забележителност. Пред погледа ни се разстила ярко зелена покривка, която  е вкопана от невидима сила между две отвесни скали, покрита с прясна тучна зелена трева.

.

Пътеката минава покрай множество малко водопадчета, скокчета и чудна природа. Времето, което избрахме беше малко кално за района, но гледките около нас компенсираха това неудобство.

Като цяло пътеката е добре маркирана, на местата с отклонения за дърветата бяха вързани цветни панделки, но пътя към големия водопад се изгубва  в един момент. Срещнахме и други ентусиасти в този ден, които се лутаха в търсене на  точния път. В един момент се излиза на широка поляна без маркировка и е лесно да се объркаш или откажеш, точно преди да се достигне големия водопад. От голямата поляна, на която се излиза,  се тръгва по пътеката обградена с камъни. Оттам вече няма как да се обърка пътя към водопада. 

Той се появява внезапно и могъщо. Скрит от множество цъфнали дървета, красотата му се разкрива с всяка стъпка, която изминаваме към него. Най-голямата изненада дойде когато стигнахме в подножието на водопада. Погледнахме наляво и видяхме още един водопад. Не толкова голям, но и не по малко красив. Съчетанието на двата прави гледката сюреалистична.

Постояхме малко  в съзерцаване на гледката пред нас и потеглихме по посока на каменната пещ, друго естествено творение на природата. 

Водопадите по пътя са невероятно красиви, но гледките бяха незабравими. Човек може да стои с часове и да се наслаждава на всичко, което виждат очите му и пак няма насищане.

Обратният път може да бъде извървян по два начина. Връщане по същият път, който определено е по кратък и живописен или връщане по коларския път, който е по дълъг, но и по лесен и пълен с чешмички и гледки. Ние избрахме втория и благодарения на този избор се забавлявахме с няколко бойни кокошки, хитри котки и бързобежна козичка. Идеално забавление за градски деца.

Леко изморени, но заредени с пролетно настроение стигнахме до края на маршрута, отново пред стадиона. Пътеката е повече от прекрасна и е страхотна разходка за един ден.