понеделник, 18 април 2016 г.

Неолитно селище Тополница - късче древност


7 хил. години преди Христа. Дори не мога да си представя, толкова голям отрязък от време. На толкова години са датирани артефактите намери до река Тополница в землището на сегашното село Чавдар. Разкопки, които са разкрили богато украсена керамика, глинени къщи, хромели и вкопани питоси.
Най-хубавото обаче не са разкопките, а възстановката на живота и бита на хората населявали това място преди толкова хилядолетия. На там сме се запътили в този ръмящ ден с ясното съзнание, че е мокро и кално, но в кръвта ни има някаква номадска нишка, която ни кара постоянно да сме на път. 
Така в дъждовната неделя акостираме в покрайнините на село Чавдар, до изграденото неолитно селище Тополница. Мястото е изключително лесно за намиране. Навсякъде има насочващи табели и хубав път. Село Чавдар се прочу с добре усвоените евро средства, ремонтиран по европейски център, детска градина, хубави тротоари в цялото село.
Изграденото неолитно селище е още един начин да се покаже, че който има желание може да развива културен туризъм  в българското село.

Изградените къщи са направени, така че най-достоверно да се доближат до жилищата, в които са живели хората населяващи долината на река Тополница. Утъпката глина, слама и дърво - това е основната конструкция на къщите. Във всяка къща е имало пещ,  хромел (камъни за стриване на жито) и питоси за съхраняване на житото. 








Освен възстановка на неолитни жилища, на мястото има добра музейна експозиция и малък храм на хълма. А гледката, която се открива от върха е невероятна. 




Освен наслада за душата е помислено и за храна за гладните. В началото има малко ресторантче, което е издържано в духа на целия комлекс. Има и покрито място с маси и пейки за хората, които си носят храна. Могат да се настанят удобно и да се насладят на тишината и красотата на мястото.
Помислено е и за най-малките. До входа на комплекса е изградена площадка за занимания на малки и големи. Има катерачески кръг както за деца, така и за родители.





След като разгледахме античното селище се върнахме до центъра на село Чавдар. Възстановеното читалище ни напълни душата. Тези средища на българската култура в малките градове са толкова важни и необходими. Все пък когато видя добре поддържано читалище в мен се връща вярата, че духът на българина е буден и му трябва още съвсем малко. Въпреки лошото време или заради него, изкарахме един незабравим ден в село Чавдар и неолитно селище Тополница. Прибрахме се заредени и щастливи. До следващата посока, която ще поеем.




неделя, 3 април 2016 г.

Под Камико - водопади и гледки отвисоко





Петък вечер е.
Нормално време да възникне въпроса - Имаме ли посока за събота?
- Естествено! и повече въпроси няма. Няма и запитвания каква е посоката. Някак  цялото семейство свикна, че не е важна посоката, а времето прекарано заедно и новите неща, които ще видим и преживеем, пътят който ще извървим. Затова и целта не е важна. Но все пак за мен е важно да е интересно, да е ново за нас и да е подходящо за малки крачета.

Събота. Навън е 10 градуса - безветрено и безвалежно, чудесно време за  разходка. Посоката е село гара Бов и екопътека под Камико. До водопада Скакля и Вазовата екопътека вече сме ходили. Там където сме се запътили е изградена нова екопътека с усилията на местните жители, които упорито популяризират природните дадености на района, като са направили чудесни екопътеки за малки и големи, съвсем близо до София. Хубавото на маршрутите от Бов, е че могат да бъдат достигнати не само с кола, но и с влак. Една "екзотична" и придаваща друг привкус на пътешествието нотка. 

Началото на пътеката под Камико е лесно за намиране. Има указания в центъра на гара Бов, как се стига до стадиона откъдето започва началото на маркираната пътека. Самият стадион също си е  забележителност. Пред погледа ни се разстила ярко зелена покривка, която  е вкопана от невидима сила между две отвесни скали, покрита с прясна тучна зелена трева.

.



Пътеката минава покрай множество малко водопадчета, скокчета и чудна природа. Времето, което избрахме беше малко кално за района, но гледките около нас компенсираха това неудобство.





Като цяло пътеката е добре маркирана, на местата с отклонения за дърветата бяха вързани цветни панделки, но пътя към големия водопад се изгубва  в един момент. Срещнахме и други ентусиасти в този ден, които се лутаха в търсене на  точния път. В един момент се излиза на широка поляна без маркировка и е лесно да се объркаш или откажеш, точно преди да се достигне големия водопад. От голямата поляна, на която се излиза,  се тръгва по пътеката обградена с камъни. Оттам вече няма как да се обърка пътя към водопада. 


Той се появява внезапно и могъщо. Скрит от множество цъфнали дървета, красотата му се разкрива с всяка стъпка, която изминаваме към него. Най-голямата изненада дойде когато стигнахме в подножието на водопада. Погледнахме наляво и видяхме още един водопад. Не толкова голям, но и не по малко красив. Съчетанието на двата прави гледката сюреалистична.



Постояхме малко  в съзерцаване на гледката пред нас и потеглихме по посока на каменната пещ, друго естествено творение на природата. 


Водопадите по пътя са невероятно красиви, но гледките бяха незабравими. Човек може да стои с часове и да се наслаждава на всичко, което виждат очите му и пак няма насищане.



Обратният път може да бъде извървян по два начина. Връщане по същият път, който определено е по кратък и живописен или връщане по коларския път, който е по дълъг, но и по лесен и пълен с чешмички и гледки. Ние избрахме втория и благодарения на този избор се забавлявахме с няколко бойни кокошки, хитри котки и бързобежна козичка. Идеално забавление за градски деца.





Леко изморени, но заредени с пролетно настроение стигнахме до края на маршрута, отново пред стадиона. Пътеката е повече от прекрасна и е страхотна разходка за един ден. 







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...