В търсене на "Живата вода" - с. Боснек

   След една подхвърлена идея от приятел за близка дестинация до София, се оказваме на път за с. Боснек в търсене на извора и пещерата Живата вода. Самото село се намира близо до Перник. Толкова близко, че не успявам да си изпия попътното кафе и сме пристигнали.

   Веднага щом влязохме в селото от дясно се вижда ограден вековния дъб и  след малко каране направо,  при пресечката с улица Жива вода, завиваме вляво докато стигнем обширна поляна, където оставяме колата и потегляме пеша.

Началото на пътеката

 
 Пътеката е много равна и удобна  за  малки и големи. А страхотната природа е невероятно зареждаща и вдъхновяваща. Особено през  есента.

    Час и половина ходене и пристигаме до Живият извор. Посреща ни  страхотна глава на  дракон - майсторски направена от неизвестен човек от близкото село Кладница. Всички легенди гласят, че ако си праведен ще текне вода, в противен случай изворът няма да потече. Истината е че в момента изворът е каптиран и ако имате малко търпение и почакате, ще може да се насладите на магията на Живият извор. А чакането определено си заслужава!

 
  До самият извор е направен малък заслон с масички, където си почиваме преди да поемем към следващата цел: пещерата Живата вода.

   Съвсем малко по нагоре, по добре обозначена пътека, се намира още един прекрасен и постоянно течащ извор. Спираме да напълним шишета с вода и да насладим на гледката....

 

   ...и продължаваме още малко нагоре до входа на пещерата Живата вода. Вход който е идеален за джуджета и феи, но на хората им се налага да се прегънат за да влязат. Взимаме фенерите и сме вътре.

   Пещерата има ниско предверие, в което е сложена икона. С малко ходене приведени и сгънати на две на три, през предверието се стига до по широка и висока зала, в която човек може да застане в естествен ръст и да се полюбува на красотите на пещерата:

    От пещерата излязохме доста кални, но определено си заслужаваше цапането. Изключително зареждащо преживяване.

Синтровите  езерца вътре в пещерата

   Малко почивка на слънце и почистване от калта на постоянно течащото изворче по-долу и поемаме по обратния път към крокодилската глава. С галене и сладки приказки, "молим" изворът да пусне живителната вода, за да попълним запасите и поемаме обратно към София. Заредени, освежени и опознали поредното невероятно кътче в България.