Големият родопски водопад - Сливодолско падало

   Всъщност е най-големият в Родопите. 

   Водопадът Сливодолско падало оглавява класацията, като най-високият водопад в Родопите - цели 49 метра. И естествено внушителната му височина, плюс етикетът най-висок го правят привлекателен обект за посещение. А и Родопите винаги са едно особено магнетично място, криещо в себе си хиляди загадки, светилища и магически природни феномени.

   Тръгваме натам в една прекрасна есенна утрин. Ако не прочетете внимателно къде точно започва пътеката, трудно ще я намерите. Но аз съм подготвена с указания от няколко места. Търсим началото след третия тунел по пътя София-Бачково. Броим 1, 2, 3 и веднага след третия тунел паркираме до  рибарника. Пресичаме отсреща, внимавайки да не ни отнесе кола и в подножието на тунела, до чешмичката започва началото на пътеката Сливодолско падало.

   
   От всичко прочетено бях  останала с впечатление, че се редуват кратки изкачвания с по-дълго равно ходене. Е поне аз равно ходене почти не усетих. Имаше резки изкачвания и по-спокойни такива, както и невероятна златно-жълта природа, но като цяло си е катерене. Невероятно раздвижване за офисни хора.

   През цялото време на разходката, не ни остана въздух от красотата на природата, малките водопадчета, изникващи по пътя  и зелената тишина, нарушавана само от ритъмът на водата.

малко водопадче по пътя

   Вирчетата по пътеката имат един изумителен прозрачно-син цвят. Никъде не бяхме виждали толкова прозрачно-синя вода. Идва ти отвътре, да я пипнеш за да провериш дали е истинска. За съжаление моите снимки /направени с телефон/ не могат да пресъздадат цялата тази красота.

   

тук се вижда прозрачно-синият цвят на водата

  След около час и половина изкачване, достигаме крайната цел. Сливодолското падало течащо като два водопада. Величествено и красиво. Абсолютно заслужаващо си изкачването и очакването от срещата с него. Сядаме за почивка и съзерцаваме с удивление, тази невероятна природна красота, скрита в невероятните Родопи. И времето сякаш е спряло...поне за малко.

В търсене на "Живата вода" - с. Боснек

   След една подхвърлена идея от приятел за близка дестинация до София, се оказваме на път за с. Боснек в търсене на извора и пещерата Живата вода. Самото село се намира близо до Перник. Толкова близко, че не успявам да си изпия попътното кафе и сме пристигнали.

   Веднага щом влязохме в селото от дясно се вижда ограден вековния дъб и  след малко каране направо,  при пресечката с улица Жива вода, завиваме вляво докато стигнем обширна поляна, където оставяме колата и потегляме пеша.

Началото на пътеката

 
 Пътеката е много равна и удобна  за  малки и големи. А страхотната природа е невероятно зареждаща и вдъхновяваща. Особено през  есента.

    Час и половина ходене и пристигаме до Живият извор. Посреща ни  страхотна глава на  дракон - майсторски направена от неизвестен човек от близкото село Кладница. Всички легенди гласят, че ако си праведен ще текне вода, в противен случай изворът няма да потече. Истината е че в момента изворът е каптиран и ако имате малко търпение и почакате, ще може да се насладите на магията на Живият извор. А чакането определено си заслужава!

 
  До самият извор е направен малък заслон с масички, където си почиваме преди да поемем към следващата цел: пещерата Живата вода.

   Съвсем малко по нагоре, по добре обозначена пътека, се намира още един прекрасен и постоянно течащ извор. Спираме да напълним шишета с вода и да насладим на гледката....

 

   ...и продължаваме още малко нагоре до входа на пещерата Живата вода. Вход който е идеален за джуджета и феи, но на хората им се налага да се прегънат за да влязат. Взимаме фенерите и сме вътре.

   Пещерата има ниско предверие, в което е сложена икона. С малко ходене приведени и сгънати на две на три, през предверието се стига до по широка и висока зала, в която човек може да застане в естествен ръст и да се полюбува на красотите на пещерата:

    От пещерата излязохме доста кални, но определено си заслужаваше цапането. Изключително зареждащо преживяване.

Синтровите  езерца вътре в пещерата

   Малко почивка на слънце и почистване от калта на постоянно течащото изворче по-долу и поемаме по обратния път към крокодилската глава. С галене и сладки приказки, "молим" изворът да пусне живителната вода, за да попълним запасите и поемаме обратно към София. Заредени, освежени и опознали поредното невероятно кътче в България.

Остров Света Анастасия

    Остров Болшевик или както сега и преименуван -  Св. Анастасия се оказва следващата точка за нашето пътуване. Островът е малък, изграден от вулканични скали и от скоро са пуснати корабчета за посетители. Разбира се ние решихме импулсивно в последния момент да предприемем пътуване до там, но е хубаво за всички желаещи да посетят острова, да си закупят билет един ден предварително. Има няколко корабчета, които пътуват по обявено предварително разписание. Другият начин за достигане до острова....е със собствена лодка или яхта, ако имате такава. 

 

Островът в далечината

   След около 30-40 минути пътуване с корабче от Бургас, пристигаме до островът. 

Има престой около 2 часа, преди обратният курс,  за да не се засичат пътници от два кораба.      Островът определено не е голям и наплив от много хора, го прави невъзможен за разходка..  

   

   На остров св. Анастасия има уютно ресторантче, където опитахме чудни миди и топла рибена супа. Има и къща за гости, ако някой реши че иска да пренощува тук.
   Тъй като островът е бил затвор за определен период от време, можете да разгледате сградата където са държани затворниците. Както и да запалите свещичка в параклиса. 

  Безкрайни легенди се носят за набези на пирати, опитващи се да ограбят острова. И разбира се, неумиращата легендата за заровеното съкровище, което никой все още не е намерил.

Пиратско съкровище

   Тук е сниман филмът на Камен Калев - Островът, с участието на Летисия Каста. Както и филмът на Рангел Вълчанов - На малкия остров.

Каменният кораб

Скромният плаж на островът

Деветашката пещера - Ловеч

   Посещението на пещери винаги ни е носило огромно удоволствие. Хубавото е, че в България е пълно с огромно разнообразие от пещери. Една от най-красите и лесна за достъп е Деветашката пещера до Ловеч. След малко лутане /указателните табели за забележителности, не са силна страна на нашата родина/ намираме пътя до пещерата. 

   Поради факта, че е леснодостъпна и не е под земята, а и е забележително красива, огромният човекопоток не би трябвало да ме учуди. Но е факт, че се изненадахме, колко много хора са дошли да разгледат пещерата.

   Пещерата има няколко "очи", през които нахлува светлина и прави мястото магнетично.    За съжаление, може да не се усети от моите снимки, защото са правени с телефон и няма как да се пресъздаде напълно красотата на мястото.

    В пещерата е пълно със защитени от закона прилепи, които не са много щастливи, когато са обезпокоени от хора.

    На тези снимки се виждат следите от петролните резервоари. Дълго време, тук се е съхранявал част от държавният резерв от гориво, но вече го няма. Като наследство са останали само бетоновите пръстени.

Дрвенград (градът на Костурица) и Мокра гора

   Пътуването до Сърбия, беше разделено на няколко части. Първата беше  двудневен престой в Белград и обиколка на забележителностите. Втората част се състоеше в  посещение на Дрвенград (Мечавник), близо до границата на Сърбия с Босна и Херцеговина. 

   Дрвенград е селище изградено от известния режисьор Емир Костурица - "Когато изгубих родния си град Сараево по време на войната – споделя той в интервю, – пожелах да построя мое собствено селце. Избрах си името Кустендорф" . 

   Пътят от Белград до там е около 220 км. С техните ограничения и спиранията по пътя, пътувахме 4 часа. Самият дръвенград предлага нощувки в автенчните къщички, но ние предпочетохме да спим в близкия курорт Златибор. Определено изборът ни на място за престой, беше страхотен. Златибор е курорт в планината, който все още е много зелен и добре регулирано застроен. Дори да останете само там има много хубави места за разходка и разглеждане. 

   Ние уцелихме дъждовно време, но ситният, постоянно валящ дъжд не спря ентусиазма ни. Рано сутринта тръгнахме към Мечавник, за да видим Дрвеният град.  В градчето или селцето, към момента има общо 35 къщи. Самите сгради представляват,  стари влашки бараки, доскоро оставени на произвола на годините, вятъра и дъжда. Някой от тях са на няколко века.  Докато Костурица снима филм наблизо, хора от екипа му,  ги събират от различни части на страната, транспортират ги в специални клетки, след което ги реставрират и ги поставят на здрави каменни основи в Дървенград.

   Емир е събрал имената на всичките си любими хора, тези, които го вдъхновяват и са имена на улички, площади, ресторанти 

   "Църквата „Свети Сава“, изградена в руски стил. Построена е от борови дървета и на върха на хълма – според сръбската традиция, да се строи църква там, откъдето звънът на камбаните се разнася най-далеч"

   В Кустендорф всяка година през януари има кинофестивал, посещаван от световни звезди. В градчето са идвали Джони Деп, Одри Тоту, Моника Белучи.

 

   Непременно се отбийте в сладкарницата, която са намира в градчето. Правят най-нежната и вкусна баклава, която сме опитвали. А атмосферата вътре определено си заслужава посещението.

   Има и два ресторанта, които имат много положителни отзиви от посетилите го. Ние не успяхме. Просто  преядохме със сладки неща . Градчето е много красиво и се намира на върха на планина, от която има невероятна гледка. Гледка, с която Костурица се събужда...Режисьорът живее в това градче и репетира в салона със своята група.

   Много известна е и гарата Мокра Гора - всъщност това е гората от която тръгва влака Шарганска осмица и преминава през чуден 13 км път с 22 тунела и спиращи дъха гледки.

   Входът към гарата.

 
  До самата гара има ресторантче, където готвят вкусно и може да се хапне. Искаше ни се да бяхме седнали отвън, защото гледката е незабравима, но дъждът не ни даде шанс.
  Така и не разбрахме, защо сръбските салати са толкова малки, а ракията се носи без лед?

     Пътуването до Мокра гора и Дръвенград определено си заслужаваше.