История за светилище, гробница и траки

   Да отидеш на Спа и да ти стане скучно, да разнообразиш със Староселската гробница и да стигнеш до търсенете на Гарванов камък. Хората сме непредсказуеми.

   Търсенето, любопитството и неизвестното са закодирани в нас. Колкото и да сме уморени и да търсим само почивка и пак почивка, след един ден спа почивка, ни доскуча и решихме за пореден път да отидем до Староселската гробница.

   Тракийският култов комплекс до Старосел е открит от експедицията ТЕПМ, при разкопки на Четиньовата могила през 2000 година. Към момента това е най-голямото като размери светилище. В него са положение останките на владетел, като се предполага, че това е Ситалк.

  Близо до храма в скалите са изкопани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани ритуални жертвоприношения, с които са е гадаело бъдещето на владетеля и народа му. Освен ритуални ями, може да се видят и останките от "винарна". Виното при траките е използавано и по време на ритуали и религиозни церемонии.

   Тъй като районът и в древността и в момента изобилства от лозя съществува хипотеза, че тази гробница може би е древното светилище на Дионис, което продължава да се търси и в наши дни.

   В областа има няколко могили, някой са разкопани други чакат своето време, за да разкрият тайните си. Близо до могилите се намира и светилището Гарванов камък.  Указанието на запад от Староселската могила е много общо. От Старосел по пътя към Панагюрище вдясно се вижда възвишение с изправени камъни. След като намерихме място да оставим колата (няма такова обособено, нито табели), поехме нагоре към хълма.  Струпването на камъните е естествено с изключение на "главата" постовена с абсолютна прецизност, която прави камъка да изглежда като човек с разперени ръце и поглед към долината.

   Гледката от върха е невероятна. А при залез лъч на слънцето минава между издълбан канал в камък с няколко изкуствено направени дупки.

    Любимият ми камък, който видяхме  е този:

   Незнам дали е естестен с такава форма, под влияние на ерозията или е издълбан от човека ръка, но е величествен. Като застинал в мислите си мъдрец. 

   Когато застанеш на върха и видиш всичко това. Размерите и прецизността, с която си пасват "главата" и "тялото" и как са устояли на времето, просто дъхът ти спира. Траките са ни оставили страхотно наследство.

Вършец - минерални извори, едно изчезнало казино и малък водопад

    

   Много пъти сме идвали във Вършец, но така и не написах нищо за това прекрасно място. Може би не му е било времето...

  Обичам моментите в които потегляме по безчетните завои, мирисът на гора  и очакването да се пристигнем във Вършец. Едно  чудесно съчетание на лечебна минерална вода и планина, която носи прохлада и наслада за сетивата. Тук все още може да се види гигантска секвоя, която не е типичен вид за България, но една от най-прекрасните секвои  може да се види именно във Вършец.

Казиното

   Няма да се впускам в обяснение, къде има минерални басейни, хотели и други места за отдих. Много е лесно, човек да се ориентира в морето от информация и да избере място за отдих и релаксация на това място. За съжаление няма голям избор на хотели, но са достатъчни за уикенд релакс. 

   Красотата и духът на Върщец се простират извън спа хотелите и минералните извори. Тук има много история, изчезнала архитектурна австрийска красота, много екопътеки и чист горски въздух. 

  Ако се разходите из парковете, пътеките и поляните, ще почуствате отминалото време, ще видите стари и олющени сгради, с величествена архитектура, които носят осанката на едно красиво минало, напомнящо ни, че в това градче е имало живот, изпълнен с класа и красота.   

   През далечната 1923 г. във Върцеш отворено е Казиното (първата снимка), едно  невероятно място с висящи виенски полюлеи и европейска класа, която не е била обичайна за толкова малко градче. Сградата е умалено копие на казиното в австрийския град Баден. Ако искате да усетите красотата на времето, невероятната архитектура, то просто погледнете  казиното в Баден и се пренесете в 1923 година във Вършец.

   Идеята за казиното е била на д-р Дамян Иванов. Първият балнеолог в България. Роден и израстнал в малкото село Балювица, той завършва висшето си образование в Австрийският град Грац. Град с невероятно архитектурни решения, малки уютни улички и разбира се замъци.  Големи, впечатяващи и запомнящи се австрийски замъци. Картина, която явно д-р Иванов не е забравил и по-късно е  решил да пренесе и във Вършец.

 Казиното е било любимо място на княз Кирил, брат на княз Борис, Иван Вазов, Дора Габе и много други известни личности и бохеми. Да видиш в петък, пред казиното паркирани десетки луксозни кабриолети и файтони, било обичайна гледка за Вършец. Обяд в Клисурският манастир допълвал знаменателните разходки на известните софиянци, дошли да прекарат уикенда във Вършец. Интересно и различно място, за срещи, разговори и хазартна страст.  Казиното е известно и с  първият конкурс за красота в България. Невероятна красавица от Русе, печели този запомнящ се конкурс. 

   На д-р Иванов принадлежи и идеята за изграждане на Слънчевата градина във Вършец. Градина с алеи във формата на слънчеви лъчи, направени от специален камък, който блести на слънцето. Алеята е разположена в огромната Борова градина, място от което тръгват много екопътеки.

      

   Екопътеките са достъпни за хора от всяка възраст, защото не са стръмни и с голяма денивелация. Добре маркирани и поддържани, те са прекрасно място за разходка и туризъм.

   На много места по пътеките има обособени места за пикник и почивка. Достигането до краят на пътеките е вдъхновяващ и зареждащ начин да прекарате деня и да се насладите на очарованието на природата.

   Вършец не е място само спа туризъм. Тук има толкова  красива история и места за обиколки, които правят идването тук  добра идея, когато нямате посока и искате разходка на красиво и вдъхновяващо място.

Драгоманско блато за разходка и Петровски кръст за покоряване

   Ако нямате предварителен план, като мен и искате място за разходка близо до София, подходяща за малки и големи, то драгоманското блато пасва идеално на тази идея.

   За да сме честни, не очаквайте много като мен, за да не се разочаровате. От всичко написано в интернет, останах с впечатление, че е изграден дървен път минаващ през цялото блато, който позволява да се направи чудесна, опознавателна разходка и да се види това невероятно място - Драгоманското блато. Е само виртуално впечатление. Реално пътеката е малка и е само в началото на блатото. Но дори и това ви  дава близък и жив досег до природата и малка част от обитателите на блатото. 

   За любителите на гледки от високо има изградена наблюдателна кула. След като огледате блатото от високо, се гмурнете сред надвесените клони и усетете красотата на мястото. 

    

 След като се разходихме, решихме че най-добрият начин да продължим деня е като поемем към близкият връх Петров кръст, в Чепън планина. В миналато там е имало светилище посветено на култа към Сабазий-Дионис (Сабазий е доста почитано тракийско  божество на земеделието и лечението, с обредност близо до тази на Дионис, по късно става известен по нашите земи като Дионис-Загрей) . Светилището е съществувало дълги години, след неговото западане, върху основите му е изграден християнски манастир. До наши дни е останал само кръст, който да напомня за това място.

   Началото на пътя тръгва от центъра за опазване на влажните зони. По ваш избор може да тръгнете по полегатия и широк път вляво или да продължите по стръмния път през гората нагоре. И двата пътя са добре маркирани. За съжаления няма място откъде да си напълните вода, така че е хубаво да си предвидите достачно запази с вода. 

   

   Гледките от върха са изненадващи, пейзажът, който се разкрива пред погледа е като нарисуван. Всяко усилие да се стигне до върха си струва, само за да поседнеш на дървената пейка, да дишаш с пълни гърди и да се налаждаваш на тишината и панорамата към Драгоманското езеро и околността. 

   Не пропускайте това прекрасно място, близо до София.