Екопътека "Поглед към 9 планини" - цветовете на природата

   Не знам дали когато е изграждана екопътеката "Поглед към 9 планини", са подозирали до какво красота дават достъп на хората, които ще минат по нея.
   Есента погледната от тази пътека спира дъха и остава завинаги в сърцето.

   Началото на пътеката започва от село Сирищник, Пернишко. За разлика от други пътеки, тази е ясно обозначена от начало до край. В началото на пътеката има малък паркинг и химическа тоалетна. Ако имате късмет, ще ви посрещне кротката магарица Мария, която много обича да я галят.

   Хубаво е да предвидите туристически обувки и повече вода. Туристически обувки, защото пътеката на отиване е само изкачване, с доста камъни в горната си част, които с неподходящи обувки биха направи некомфортна разходката. Вода трябва да предвидите и за отиване и връщане, защото по цялата пътека няма нито един водоизточник. От моя гледна точка, за "пишман туристите" е хубаво да имат и туристически щеки. Лично аз, съвсем благородно завидях на бабите, които си  бяха предвидили и взели  с тях щеки. Доста помагат и в двете посоки.

   Началото тръгва по асфалтов път и не след дълго се стига до малко параклисче с обособени места за пикник. За да запалите свещичка, просто отворете вратата на параклисчето, тя не се заключва,  оставете парички и си вземете свещ. Водата, която е до параклисчето, според местните е лечебна.

  След кратка почивка, поемаме по стръмните и красиви стълби нагоре към Окото. Окото е на дъното на бивша, малка кариера и очаква, всеки минал оттам, да хвърли по 1 камък, който да стане част от композицията. Повече за замисъла на Окото може да прочетете на място от информационната табела. Идеята е първо да се направи зеницата, а след това и останалите части от окото. Така че, целете се в зеницата. Идеята  от създадетелите на пътеката, за изграждане на Окото е страхотна!

   Оттук до върха е само нагоре, нагоре и нагоре. А гледките спират дъха. Виждат се не само 9-те планини, а и язовир Пчелина. За всички, които искат да се наслят на тази невероятна красота има изградени достатъчно пейки по пътя, от  които може да се съзерцава фантастична природа, заобикаляща пътеката.

   Пътеката се минава за около 2 часа и половина в едната посока, от неспециалисти туристи. Трудно е изкачването, но с почивки, съзерцаване на красотата природата и усмивки, това се превръща в една леко преодолима пътека. Наградата е оставена за най-накрая. Великолепна гледка от върха, след която на никой не му се връщаше. Горе има достатъчно места за пикник. Има изградени пейки и маси, както и химическа тоалетна!

   Слизането е най-сладката част. Липсва усилието от качването. Остава само радостта, натрупата красота в сърцето и благодарността, че живеем на място с 4-ри прекрасни сезона.

   Естествено и Мария - най-кроткото и любвеобилно магаре, което някога сме виждали.

   

Дяволското гърло - Пътешествието на Орфей в търсене на Евридика

Царството на Хадес - бога на подземното царство. Древните са вярвали, че пещерата Дяволското гърло в Родопите е входа към това царство. Предполага се, че тук Орфей е слязъл да търси своята изгубена любима Евридика и я загубва за втори път. 

В пещерата има скални образувания, които отговарят на фигурата на Евридика, на Харон, кучето Цербер и Сизиф, които допълнително подсилват вярата в легендата за Орфей, който е търсил своята любима именно в тази пещера.

В средата на пещерата има малък извор, на който е изобразен Орфей с лирата си. Нарича се изворът на сълзите на Орфей. Легендата разказва, че именно тук Орфей се обърнал и загубил Евридика за втори път в живота си. В днешно времете легендата приканва да потопите пръст във водата, да се пипнете по челото и да си пожелаете нещо съкровенно.

В Дяволското гърло се намира най-големия подземен водопад на Балканския полуостров. Висок е 60 метра, а  залата в центъра се нарича Бучащата зала, заради оглушителния грохот с който пада водата.  В тази зала може да се побере сграда с големината на черквата "св. Ал. Невски", а през зимата става дом за зимен сън на над 150 000 прилепа. Бих сложила снимка, но тя не може да пресъздаде нито мащаба, нито усещането за пространството, което човек вижда когато влезе в пещерата. Както и  ситните капчици вода, които се реят навсякъде във въздуха отделени от  потока падаща с грохот вода. Усещането за силата на природата и малкия човек е много осезаемо точно на това място.

Много хора са се опитвали да разгадаят сложната система на водния поток на реката, която минава през пещерата, но до момента без особен успех. На изхода има малък паметник на двамата български водолази, които са се опитали да открият къде се оттича водата и са загинали. След тях е имали и други екипи, както от България, така и от други държави, но дълбочината на водата и дългото време без да могат да излязат на повърхността и да вземат резервна бутилка кислород за ново гмуркане, правят невъзможно изследването на пещерата под вода.

Изходът от пещерата е силно вертикално преживяване, по многобройни стръмни стълби, което разкрива пред очите ви невероятни гледки.

Дяволското гърло е едно невероятно парченце от красотата на Родопите и потапянето в него само потвърждава легендата за Орфей и неговата любима Евридика.