Дорково - плиоценска история и крепостни останки

   Милиони години история се оказват заровени в землището на село Дорково. Природен катаклизъм довел до унищожаването на животни, които не съществуват в наши дни, събира на едно място в плитко дере, в землището на Дорково множество кости, бивни, останки от зъби и ги запазва за откривателите под три слоя глина. Глината се оказва разковничето за дългото оцеляване на останките от плиоценска история и геолозите от фирмата "Редки метали", които са оценили находките, излизащи при оран и са започнали разкопките.
   Открити са огромни бивни, кътници с впечатляващи размери, части от скелети на древни маймуни.  В музея в село Дорково са изложени част от намерените останки, за съжаление много малка част. Самият музей е компактен,  но много уютен и добре направен. Освен огромната, мастодонтска бивна на 3.6 млн. години, може да се видят и останки от внушителни челюсти.

   Беседата, която изнасят на място е въздействаща и ни пренесе в праисторическите времена. 

Ако човек иска да се почуства като археолог, находището е на хълма срещу музея и всеки може да пробва късмета си и да открие фосил, гигантски зъб или бивна.

Посещенията в понеделник, са безплатни.

Селото има и друга забележителност - крепостта Цепина. Една от последните крепости паднали под турско робство. Заемала е голяма площ от 25 декара, но в момента, много малка част от нея е разкопана или възстановена, така че човек да може види величието на онова време. Това което ни изуми при разходката между крепостните стени, не беше размера или останките, а гледките от върха. Изумителна швейцарска красота. Тучни зелени поля, докъдето погледа ни стигна. Няколко овчи стада и спокойно пасящи коне, допълваха тази пасторална картинка и ни накараха да останем дълго в пределите на крепостта и да се възхищаваме на всичко, което я заобикаля.

   Ако след тази разходка за душата имате сили и още време, може да отидете до съседния град Ракитово и да видите пещера Лепеница и катераческия парк Бърдоландия, който ще зарадва децата. За съжаление ние не успяхме, но ако минем отново по тези земи, то обезателно ще посетим и тези места. 

Карталски водопад сгушен в тишината на гората

   Карталския водопад носи името на едноименен квартал във Велико Търново. Водопада не е най-големия, нито най-забележителния, който сме виждали, но е невероятно живописно попадение близо до шумния град. Има два начина да се стигне до него. Най-близкия, но с по малко гледки е от квартал Картала. По този път минахме ние и за деца и хора не обичащи преходи, определено е за предпочитане. По пътеката има няколко заслона и пейки с масички, които обикновено са пълни с хора. 

   След като се мине мостчето над рекичката, поради липсата са на табели се гледа за стълбичките надолу, вдясно. В противен случай може да подминете отбивката и да продължите към Преображенския манастир. Ако имате време, посещението на манастира си заслужава.

   Втория начин да намерите водопадите е тръгвайки от Самоводската чаршия, по ул. Поборническа, докато се стигне до поляна със стара метална люлка. Минава се покрай жълто-оранжева къща и се върви по черен път, докато се стигне до мостчето, което е част и от първия маршрут до Карталския водопад. Гледките са страхотни, но за съжаление маршрутът не е добре обозначен и може доста да се чудите, кое разклонение да хванете. 

   Водопадът вероятно няма да ви впечатли със своята пищност, но е на много приятно и тихо място и е един от малкото водопади в България, под който може да минете. За децата е много забавно да минават отново и отново зад него.