Тези два музея са продължение на нашата Трънска разходката.
Ако има нещо, с което сме известни по света, освен Христо Стоичков, това е нашето кисело мляко. Д-р Стамен Григоров, откривателя на бактерията лактобациликус е родом от село Студен извор. Близо до неговата къща се намира единствения в България, музей на киселото мляко.
В музея ще ви разкажат интересната биография на д-р Григоров, упорит, интелигентен и любознателен студент в Женева. Там той прави изследвания на микрофлората на киселото мляко и открива пръчковидния бацил, който подкиселява млякото. Когато прави това откритие той е само на 27 години.
Брилянтен български учен, както го нарича проф. Масол в Женевския медицински университет. Бактерията, която е открил бива наричана, още тогава източник на здраве и дълголетие.
Повече интересни факти може да се научат на място в музея, в центъра на селото.
Близо до Студен извор се намира село Бусинци, където също има музей, който си струва да се посети, този на Бусинската керамика.
Бусинската грънчарска традиция е много стара и за съжаление в момента загиваща. Заедно с Троянската тя се е смятала за една от най-старите и орнаментирани керамики в България. В района на самото село се намират големи залежи на глина и на естествени оцветители. Всички съдове са били богато украсени и орнаментирани. Музеят ни изненада с невероятно много и различни по вид съдове. Ако не беше уредничката, не мисля, че бихме могли сами да се досетим за предназначението и на 10 процента от съдовете.
Цялата водопроводна система на селото е била изградена от керамични тръби. Една част от тях, могат да се видят извадени и запазени. В част от керамичните изделия е вложен шеговития дух на бусенци. Особени забавни били съдовете за сватби, които били с няколко отвора, през някой може да се пие, от други не. В разцвета на селото е имало 300 керамични центъра и 1500 майстора. Всяка къща е закачала на стените си отвън творенията на майстора, който е живеел в къщата. Сега в селото няма нито един майстор. Има само една полуразрушена къща, която има останали окачени съдове от външната си страна, които да напомнят за славното минало, на това село.
Бусинската керамика е пътувала до Тунис, Египет и Истанбул. В музея може да се види оригинална стара пещ, в която се е пекла керамиката. Уред за смилане на оцветяващи пигменти и т.н "кучка". Уредът, с който се задава размер за изработката на керамичен сервиз от еднакви съдове. Посещението на тези два музея, беше много интересно както за нас, така и за децата. Опознаването на българските занаяти и запазването им освен в музеи и в съзнанието на децата е важно и е една тънка нишка на "Опознай родината и я обикни".
 |
| Старата бусинска пещ |
