След невероятния замък на Дракула в Бран, щастливи поехме към Брашов, който е съвсем близо.
Брашов е страхотно градче в подножието на Карпатите, запазило старинния си немския облик даден му от основоположниците на града, немски колонисти през 13-ти век. Немското име на града е Kronstadt (корона), откъдето идва и герба с короната и корените, който може да се види навсякъде в старата част на града.
Паркирахме на платен паркинг близо до Черната църква и тръгвахме на опознавателна разходка из града. Черната църква е известна местна забележителност. Тя е най-голямата готическа църква в страната, построена от трансилвански саксонци (общност от немци идващи от западна Германия, които се установяват в областта Трансилвания, през 12-13-ти век). Строителите на църквата са били българи. Първите български заселници в града са именно строители, впоследствие идват български търговци и бежанци. Името си Черната получава в резултат на пожар, при навлизането на австрийските войски в Брашов. Силното обгаряне от пожара и дава това име, което си използва и до днес. Църквата се намира в единия край на центъра,а самият център е достоен за изглед на картичка. След всички опознавателни разходки, сядаме да отморим в едно от кафенетата в центъра, докато децата хранят рояците гълъби на площада. Тук може да се усети как времето се забавя и почти спира. Видът на спокойният и подреден площад, силуетът на планината, спокойствието на местните, предразполагат към внезапно откъсване от напрегнатото ежедневие, което определено е част от магията на Брашов.
След почивката, се отправяме към лифта, намиращ се над центъра на града. Лифтче е по правилната дума, която ми идва на ум, когато виждам разстоянието, което трябва се измине до върха. Лифта има две кабинки. Една за нагоре и една за връщане. Минимализма на съоръжението не бива да заблуждава, гледката от върха спира дъха ни. Брашов на длан е нещо, което дълго ще помним.
След като достигаме върха имахме две опции, да поемем по горския път надолу към града или да отморим в кафето и отново да се спуснем с лифта. Избираме втория, денят привършва твърде бързо. Както вече казах има някакво забавяне във възприемането на минутите на това място. Осъзнаваме, че е безсмислено да се връщаме в Букурещ, имаме да видим толкова много тук все още. А и честно казано, магията на Трансилвания ни кара да виждаме столицата на Румъния, като едно не толкова привлекателно място. Букваме набързо нощувка в апартамент близо до центъра на Брашов и се отправяме на разходка към отбранителните кули на града.
Освен отбранителни съоръжения, има и няколко красиви порти обграждащи стария град. Нямаме много време, преди да се стъмни съвсем и вземаме решение да ги видим на другия ден.
Намираме приятно ресторанче в центъра и сядаме да вечеряме и споделим емоции от изминалия ден. Впечатление сме от духа на Трансилвания и историите, които научихме. Пътуването до момента е едно невероятно презареждане, от което имахме голяма нужда.
Следващият ни ден започва с посока към каменната Цитадела, построена на върха на хълма в градчето.
За наше съжаление на официалните празници, какъвто е Великден в Румъния, част от музеите не са отворени и не можем да я видим отвътре. Странна ни е тази румънска политика, защото имаше много прииждащи хора, които също като нас искаха да разгледат цитаделата. Задоволяваме се с разходка около нея и потегляме към последна ни разходка в стария град, преди да отпътуваме към Ръшнов.
Ръшнов е градче по пътя между Бран и Брашов. На върха на хълма в града има крепост, към която се бяхме насочили. Различното между тази крепост и предишните, които видяхме, е че тя е била за защита на населението, а не е била само за избрани. При възникваща опасност, населението се е евакуирало в крепостта. Вътре е имало жилищни сгради, пазар, училище, водоизточник.
Не по малко интересно е и самото градче. Също като Брашов, то е изградено в красив немски стил, който впечатлява всеки минал през неговите улици.
Пътят за крепостта се намира в края на градчето. Тези, които обичат емоциите, могат да се възползват от влакчето, което се качва до крепостта. Пътят не е много, но преживяването с влакчето, беше запомнящо се. Преди да достигне подножието на хълма, влакчето спира до Дино парк - тематично място за забавления на деца на динозавърска тематика. Ние нямахме време да го посетим, но изглеждаше страхотно и може би следващият път, ще се отбием и там. Сега имахме време само да се разходим из крепостта.
 |
| от крепостта се вижда цялата долина |
Най-интересното от историята на крепостта е възникването на кладенеца. Крепостта е била непревземаема, до момента на откриване на водоизточника и отравянето на водата, което е довело до падането на крепостта. Което от своя страна ги довежда до логичното съждение, че им трябва собствен кладенец. Тъй като крепостта е изградена върху доста твърди, калцитни скали се налага пробиване на 146 метра дълбочина, за да се стигне до вода. Според различни източници, кладенецът е прокопан за 17 години от двама турски пленници, в замяната на свободата им. Същите източници твърдят, че след края те просто са били хвърлени на дъното на кладенеца. Дали е вярно или е просто част от легендата за трансилванските замъци, не се знае. Но до кладенеца все още стои клетката, с която са се спускали двамата мъже на смени всеки ден са дълбали скалата.
Другото спираща дъха в този замък, бяха гледките. 360 градусови, зашеметяващи гледки на долината и планината. Накъдето и да се рееше погледа, се виждаше всяка къща и всяка пътна артерия. Определено от замъка се е виждало абсолютно всичко на близо и далеч, което се е случвало около него.
Следващата набелязана цел, по обратния път към Букурещ, беше Синая и нейните замъци.
Синая възниква след като румънски благородник се връща впечатлен от Синайския полуостров в Египет и построява църква. Градът-курорт има невероятно местоположение и силно въздействие върху всеки, който го е видял. Невероятните отвесни скали на Карпатите, в които се е сгушил малък курорт със швейцарски изглед - ето това видяхме ние и с това остава завинаги в нашите сърца градът Синая. Любовта ни към това място, възникна внезапно и дълбоко, обещахме си да дойдем пак, но не за да видим отново замъците, а да попием атмосферата, да се разходим по улиците, да се наслаждаваме на архитектурата на градчето. Нещо за което в тази разходка, не ни остана време.
Това, което ни доведе в Синая, бяха двата замъка - Пелеш и Пелешор. Замъкът Пелеш, в много замъчни класации се води първенец по красота и изящество в Европа. Направен е по поръчка на Карл първи, който отхвърлил няколко проекта, като неотговарящи на неговите изисквания за красота и пищност. Най-накрая германския архитект Йохан Шулц задоволява неговите изискания и стартът е даден.
Пелеш впечатлява от мига, в който силуетът му започва да се прокрадва между дърветата.
Замъкът има богата музейна експозиция, в част от 160-те си стаи, но за съжаление отново попаднахме на празничен за Румъния ден и разгледахме само отвън. Имахме късмета да попаднем на румънец, който много се зарадва, че вижда българи на това място и влезе в ролята на екскурзовод за нас. Най-впечатляваща за нас, беше историята за Дракула и рязането на ръце в чешмата на двора.
Съвсем близо до замъка красавец се намира по-малкия замък Пелешор. Той ни порази с глазираните си плочки на покрива. Никога преди това не бяхме виждали такъв покрив. Гладки, цветни, мънички плочки, редени изкусно, придаваха стилен и уютен вид на покрива. Съвсем близо до малкия замък има красива къщичка, служила за подслон на прислугата. Дори и тя е впечатляващо красива и пипната във всеки детайл.
Отпътуваме с нежелание. И с обещание, че ще се върнем пак. В Синая, в Трансилвания, при замъците, легендите и красивата природа.
