Твърде екстремно начало на това пътешествие. Решихме, че ще ходим в Румъния в четвъртък, заминаването ни беше в петък сутринта. Нямахме и точна представа към кой град сме се устремили. Лудост! Неразумност! Е това сме ние! При това с две деца. Набързо букнах апартамент в центъра на Букурещ с възможност за паркиране. За да съм сигурна, че ще има къде да спим, а другото щяхме да планираме по път.
Тръгнахме в 5 часа сутринта, за да избягаме от трафика на бързо изнасящите се софиянци. Минаването през границата, стана бързо и безболезнено. Напред към Букурещ! Пътищата им са като при нас, дупки, неравности и луди шофьори. Щях да забравя и липса на маркировка! Към обяд акостирахме успешно пред апартамента, в който щяхме да нощуваме. Сблъскахме се с малък проблем с разчитането на табелата за паркинга и начина за плащане. Нито дума на чужд език, нито нещо, което да наподобява времеви диапазон за паркиране. Гледахме безпомощно докато не се появи млад човек, за който решихме, че е възможно да знае поне малко английски и да ни преведе текста. Оказа се, че по време на празници, на този паркинг няма да ни таксуват. Ура! Отиваме да разгледаме Букурещ. Усещането за социализъм е във всяка сграда и плочка на тротоара, големи сгради, ненужна помпозност и копиране на западни емблематични фигури.
Стигаме до така нареченият домът на народа или палатът на парламента. Втората по големина сграда след Пентагона. Внушителна сграда, но нищо повече. Много труд, мрамор и един съборен хълм плюс няколко блока, за да изпъкне манията за величие на Чаушеско.
Заобиколихме, колебаещи се все още дали си струва да се види отвътре. Решихме да се разходим, така и така сме тук. Входът за вътрешността се намира от дясната страна на сграда. Указателни табели не видяхме. Стигнахме до вътрешната страна и в момента, в който хванахме дръжката и двата с мъжа ми възкликнахме -О, това толкова прилича на вътрешността на НДК. Да дограмата и първият интериор, с който се сблъскахме е поразително приличащ на този в НДК. Обърнахме се и излязохме. Ще пропуснем помпозните, огромни зали и студените коридори. Трябваше ни място с красота и дух.
Намираме това, което търсим в стария град на Букурещ. Освен в част от запазените сгради, духът на градът се криеше и в малките улички, пълни с ресторанти и барове, оживяващи с хората, които се спираха след работа за по една бира или лимонада. Улички кипящи от живот, емоции, различни култури. На тази уличка опитахме най-божествения чийзкейк на света.
Другата забележителност, която си струва да се види в Букурещ е музеят на селото, който се намира в парка веднага след арката, копираща парижката. Това е един страхотен етнографски комплекс, събрал селски къщи от всички краища на Румъния. Късчета история събрани и сглобени в един красиво оформен парк. Ето това си заслужава да се види!
След кратката следобедна разходка, се прибираме за да направим план за следващата посока. Не ни се стои повече в Букурещ. След проучване и ровене в интернет, решаваме рано сутринта да поемем към Трансилвания. Замъци, планини и страшни истории, това е точно като за нас.
От Букурещ до Брашов има само 60 км по магистрала (естествено финансирана от ЕС) и още 110 км междуселски път. Пътуваме бавно и се наслаждаваме на селцата покрай, които минаваме. Впечатлени сме от Синая, но си я оставяме за разглеждане по пътя навръщане, сега сме съсредоточение да стигнем до Бран, където се намира замъка на Дракула.
Дракула е името, което са дали на жестокия владетел Влад Цепеш. Майстор в набиването на кол на живи хора. Същият е накарал да заковат фесовете на двама турски пратеници, които не пожелали да ги свалят в знак на уважение към него. Истории и легенди за него има много, достатъчно за да възбудят интереса към това място и да се стичат тълпи от хора. За влизане в замъка се чака доста, организацията им е лоша, ако трябва да съм честна. Една каса за толкова много хора е крайно недостатъчна. Изчакахме си реда и се устремихме да разгледаме замъка отвътре и отвън.
Влюбих се в кахлените печки, които бяха почти във всяка стая в двореца. Имаше и малки и големи с различни керамични плочки. Богато орнаментирани, печките придаваха дух и топлина на всяка стая. Не просто отоплителни тела, а късче невероятна красота, която стопляше камъните наоколо. Децата и мъжът се радваха повече на доспехите, мечовете по стените и уредите за мъчения, но всеки с вкуса си.
След като разгледахме двореца се разходихме из самият град Бран. Малко, но изключително красиво градче, напомнящо за тиха немска провинция. Опитахме от вкусните козуначени рула, които се продаваха навсякъде. Поръсени със захар и смлени бадеми са едно невероятно изкушение, което не бива да се пропуска. Купихме си от хваленият овчи, пушен кашкавал и се запътихме към Брашов. Красиво румънско градче със запазена старинна архитектура, оцеляла цитадела и други интересни забележителности.
Другата забележителност, която си струва да се види в Букурещ е музеят на селото, който се намира в парка веднага след арката, копираща парижката. Това е един страхотен етнографски комплекс, събрал селски къщи от всички краища на Румъния. Късчета история събрани и сглобени в един красиво оформен парк. Ето това си заслужава да се види!
След кратката следобедна разходка, се прибираме за да направим план за следващата посока. Не ни се стои повече в Букурещ. След проучване и ровене в интернет, решаваме рано сутринта да поемем към Трансилвания. Замъци, планини и страшни истории, това е точно като за нас.
От Букурещ до Брашов има само 60 км по магистрала (естествено финансирана от ЕС) и още 110 км междуселски път. Пътуваме бавно и се наслаждаваме на селцата покрай, които минаваме. Впечатлени сме от Синая, но си я оставяме за разглеждане по пътя навръщане, сега сме съсредоточение да стигнем до Бран, където се намира замъка на Дракула.
Дракула е името, което са дали на жестокия владетел Влад Цепеш. Майстор в набиването на кол на живи хора. Същият е накарал да заковат фесовете на двама турски пратеници, които не пожелали да ги свалят в знак на уважение към него. Истории и легенди за него има много, достатъчно за да възбудят интереса към това място и да се стичат тълпи от хора. За влизане в замъка се чака доста, организацията им е лоша, ако трябва да съм честна. Една каса за толкова много хора е крайно недостатъчна. Изчакахме си реда и се устремихме да разгледаме замъка отвътре и отвън.
Влюбих се в кахлените печки, които бяха почти във всяка стая в двореца. Имаше и малки и големи с различни керамични плочки. Богато орнаментирани, печките придаваха дух и топлина на всяка стая. Не просто отоплителни тела, а късче невероятна красота, която стопляше камъните наоколо. Децата и мъжът се радваха повече на доспехите, мечовете по стените и уредите за мъчения, но всеки с вкуса си.
След като разгледахме двореца се разходихме из самият град Бран. Малко, но изключително красиво градче, напомнящо за тиха немска провинция. Опитахме от вкусните козуначени рула, които се продаваха навсякъде. Поръсени със захар и смлени бадеми са едно невероятно изкушение, което не бива да се пропуска. Купихме си от хваленият овчи, пушен кашкавал и се запътихме към Брашов. Красиво румънско градче със запазена старинна архитектура, оцеляла цитадела и други интересни забележителности.
.........
