...едно пътуване без предварителни очаквания и подготовка.
Обикновено преди да заминем някоя чуждестранна дестинация, се запасявах с един два пътеводителя, няколко прочетени блога с маршрути и интересни места. За съжаление за Будапеща не можах да намеря наличен пътеводител на български в книжарниците, в малкото дни, които имахме преди заминаването. Друго си е да пътуваш подкован с маршрути, полезни и хубави места за хапване и разглеждане, както и добро описание на историческите спирки. Така сме свикнали да организираме досегашните си пътувания и успявахме да посетим много малко известни места във всеки град, в който сме били. Както и да успеем да посетим невероятно много забележителности в рамките на един-два дни. Затова и не съм писала за много от градове извън България, които сме посетили - полезни пътеводители има навсякъде и са структурирани много ясно. След като не намерих нищо за Будапеща (освен една карта на немски) , реших да споделя нашия маршрут и полезно инфо:
Най-удобния начин да видим забележителностите на Будапеща се оказаха 48 часовите автобуси HOP ON HOP OFF. Автобусите имат няколко линии, но минават по почти еднакъв маршрут, през всички забележителности. Може да слизате на всяка спирка, отбелязана на картата на съответната линия и съответно да се качвате от всяка спирка, в рамките на 2 дена. Билета е на цена от 20 евро за възрастен и включва и два круиза по Дунав. Препоръчвам единият круиз да е нощем. Основните атракции и мостовете са осветени и круиза е особено впечатляващ и запомнящ се.
Автобусите имат две основни линии - зелена и червена. Зелена линия има розови автобуси по линия 2, която е по къса и минава само през центъра. За съжаление зелените автобуси минават на 30 минути, и не всички имат горна открита част. Това е маршрута им:
 |
| карта на зелената и розова линия |
Червената линия е на 15 минути, което е по-добрия вариант. Спирките на двата автобуса освен на картите, са обозначени и на спирките на градския транспорт, с номерата на забележителностите от картите. В Будапеща, няма шанс да се загубите или да останете без посока, навсякъде имаше момчета и момичета, които предлагаха безплатни карти със забележителности, полезна информация или упътвания за страхотни места из града.
 |
| карта на червената линия |
Ден 1-ви:
Базиликата св. Стефан - заедно с парламента, са двете най-високи постойки в града. И двете сгради са високи по 96 метра и еднаквата им височина, символизира равенство между духовното и светско мислене. След като разгледахме базиликата отвътре, изкачихме всички стъпала до върха, за да се насладим на гледката отвън и на купола отвътре. Качването се заплаща и може да се използва и асансьор, но честно казано, не си струва да се пропуснат тези невероятно красиви стълби и качването по тях.
Верижният мост Сечени - първият мост свързващ Буда и Пеща. Преди него връзката между двете части е била потонен мост. В двата края на моста има четири лъва пазители. Моста е достъпен както за превозни средства, така и за пешеходци. От всички мостове в града, този ни стана любим.
BUDAVARI SIKLO - Финикуляр
Той свърза моста Сечени със замъка Буда. Очарователен начин да стигнете до върха и да се насладите на невероятната гледка, която се разкрива пред очите ви. Почти 50 процента денивелация, ретро вагони и романтика от миналото. Единственият минус е че пътуването е много по-кратко, отколкото очаквахме.
Замъка Буда - голям, много голям. Спокойно може да се обикаля 1 ден само той. Разрушаван и възстановяван няколко пъти, днес той изглежда величествено и импозантно.
Замъкът представлява добре укрепена крепост на върха на хълма. Сега в част от него се помещават музеи, страхотен лабиринт и националната библиотека.
Синагогата - най-голямата синагога в Европа и втора по големина в света! Най-впечатляващо за мен е металното дърво, олицетворяващо плачеща върба в двора. Всяко листо е име на загинал евреин, по време на окупацията. Хиляди евреи са намерили подслон в синагогата, по време на този тъжен период от истрията, но голяма част от тях са загинали.
Парламентът - е няма друга такава сграда!
На първо виждане, грабва с неоготическа архитектура, огромен размер и купол висок 96 метра, точно толкова колкото и на базиликата Св. Стефан. Впечатляващи са 365-те кули, по една за всеки ден от годината. Част от парламента е отворен за посещение.
Нулев километър - намира се в подножието на финикуляра
Цитаделата - намира се на върха на хълма Гелерт. Това място не е любимо на местните. Цитаделата е построена от хасбургите през 1851 година, като символ на контрола над унгарците. След разпадането на Австро-Унгария, унгарците са искали да бъде разрушена, но е оставена като исторически ценна. Това е единственото място където, HIP ON HIP OFF, автобусите имат 25 минутна почивка и бихте могли да разгледате на бързо и да се върнете, без да чакате следващия автобус. Гледките от хълма, към двете части на Будаеща са невероятни:
Еврейските обувки на брега на Дунав - много тъжен мемориал.
60 обувки от чугун на евреите избити на брега на Дунава, по време на втората световна война. Заповядали им да си свалят обувките и ги разстреляли на брега на реката. Телата на жертвите са падали в реката и бивали отнасяни от течението. За напомняне на трагедията, останали само обувките.
Ден 2-ри ...
След закуска в хотела и разглеждане на списъка със забележителности, взехме HIP ON HIP OFF автобуса е се отправихме към хълма Буда.
Президентския дворец и смяната на караула
 |
| смяна на караула пред президентството |
Дворецът Шандор се намира на върха на хълма, до горната станция на финикуляра. В момента там се помещава президентът.
Вляво от него е замъка Буда, а вдясно тръгва пътят към Рибарския бастион. Гледката от това място е разкошна, вижда се и Буда и Пеща. Вървейки по пътя се натъкваме на страхотни метални врати и разбира се гарванът. Гарванът е разположен на мястото, където в миналото са се провеждали публичните екзекуции.
Малко по надолу, по красивите улици, запазили архитектурата на времето, стигаме до паметника на чумата и църквата св. Матиаш. Църквата е действаща и освен богослужения в нея се изнасят концерти. Влизането в църквата става с билет, с билет е и качването до кулата на църквата. Историята разказва, че по време на турското робство църквата е била и действаща джамия. Най-впечатляващи за мен са глазираните покривни плочки, които карат слънцето да танцува по покрива и да носи невероятно настроение. Малко по надолу на брега на Дунав има красива стара църква с подобен покрив.
 |
| църквата св. Матиаш, изглед от Рибарския бастион |
Рибарските кули - намират се на същия площад. Включени са в списъка на световното наследство на Юнеско. Рибарския бастион представлява седем овални кули, които са символ на седемте маджарски племена, които поставят началото на унгарската нация. Близо до тях е бил истинския рибарски пазар, откъде идва и името им. За наша съжаление, отидехме по време на ремонт. Платената част, до която имахме достъп беше толкова малка, че не си заслужаваше билета. Долната част на кулите е кафе, горната е направена на ресторант. Единствения начин да се насладите на гледката към Дунав и Пеща е да седнете в ресторанта, определено си струва! Там опитах най-невероятния и нежен десерт, чието име за съжаление не запомних. Ведно с нежната музика, която се лееше на живо и гледката, която се откриваше пред нас, денят беше повече от прекрасен.
Поемаме надолу по уличките, с китни къщи и малки блокчета в духа на отминалите времена.
Така неусетно стигаме до Дунав и старите докове, запазени в цялата си красота.
Оттам поехме пеша до остров Маргит - оазис на зеленото спокойствие.
Попаднахме на грандиозен ремонт, половината остров беше разкопан. Но въпреки това имаше много какво да се види. Пеещият фонтан в началото на острова, приковава вниманието на всички. Просто съзерцаваш и се отпускаш на фона на хубава музика и танцуващи струи вода. Тъй като деня вече преваляше решихме да си вземем голф количка под наем за 1-но часова разходка из острова. Не беше скъпо - около 30 лева, ако съм смятала правилно, защото много трудно обръщах от тяхната валута към нашата.
На острова има останки на няколко църкви, водна кула, хотел с минерална вода, много паркове с цветя. Беше пълно със спортуващи деца и възрастни. Останах с усещането, че една ли не всеки втори човек в Будапеща тича, кара колело или нещо друго. Навсякъде има велоалеи, в парковете, на мостовете, из целия град. Невероятни условия за спорт и отдих.
Но да се върна на острова. Той е добре поддържан, пълен със спортуващи хора и много катерички.
