Всъщност е най-големият в Родопите.
Водопадът Сливодолско падало оглавява класацията, като най-високият водопад в Родопите - цели 49 метра. И естествено внушителната му височина, плюс етикетът най-висок го правят привлекателен обект за посещение. А и Родопите винаги са едно особено магнетично място, криещо в себе си хиляди загадки, светилища и магически природни феномени.
Тръгваме натам в една прекрасна есенна утрин. Ако не прочетете внимателно къде точно започва пътеката, трудно ще я намерите. Но аз съм подготвена с указания от няколко места. Търсим началото след третия тунел по пътя София-Бачково. Броим 1, 2, 3 и веднага след третия тунел паркираме до рибарника. Пресичаме отсреща, внимавайки да не ни отнесе кола и в подножието на тунела, до чешмичката започва началото на пътеката Сливодолско падало.
От всичко прочетено бях останала с впечатление, че се редуват кратки изкачвания с по-дълго равно ходене. Е поне аз равно ходене почти не усетих. Имаше резки изкачвания и по-спокойни такива, както и невероятна златно-жълта природа, но като цяло си е катерене. Невероятно раздвижване за офисни хора.
През цялото време на разходката, не ни остана въздух от красотата на природата, малките водопадчета, изникващи по пътя и зелената тишина, нарушавана само от ритъмът на водата.
 |
| малко водопадче по пътя |
Вирчетата по пътеката имат един изумителен прозрачно-син цвят. Никъде не бяхме виждали толкова прозрачно-синя вода. Идва ти отвътре, да я пипнеш за да провериш дали е истинска. За съжаление моите снимки /направени с телефон/ не могат да пресъздадат цялата тази красота.
 |
| тук се вижда прозрачно-синият цвят на водата |
.JPG)
