Остров Света Анастасия

    Остров Болшевик или както сега и преименуван -  Св. Анастасия се оказва следващата точка за нашето пътуване. Островът е малък, изграден от вулканични скали и от скоро са пуснати корабчета за посетители. Разбира се ние решихме импулсивно в последния момент да предприемем пътуване до там, но е хубаво за всички желаещи да посетят острова, да си закупят билет един ден предварително. Има няколко корабчета, които пътуват по обявено предварително разписание. Другият начин за достигане до острова....е със собствена лодка или яхта, ако имате такава. 

 

Островът в далечината

   След около 30-40 минути пътуване с корабче от Бургас, пристигаме до островът. 

Има престой около 2 часа, преди обратният курс,  за да не се засичат пътници от два кораба.      Островът определено не е голям и наплив от много хора, го прави невъзможен за разходка..  

   

   На остров св. Анастасия има уютно ресторантче, където опитахме чудни миди и топла рибена супа. Има и къща за гости, ако някой реши че иска да пренощува тук.
   Тъй като островът е бил затвор за определен период от време, можете да разгледате сградата където са държани затворниците. Както и да запалите свещичка в параклиса. 

  Безкрайни легенди се носят за набези на пирати, опитващи се да ограбят острова. И разбира се, неумиращата легендата за заровеното съкровище, което никой все още не е намерил.

Пиратско съкровище

   Тук е сниман филмът на Камен Калев - Островът, с участието на Летисия Каста. Както и филмът на Рангел Вълчанов - На малкия остров.

Каменният кораб

Скромният плаж на островът

Деветашката пещера - Ловеч

   Посещението на пещери винаги ни е носило огромно удоволствие. Хубавото е, че в България е пълно с огромно разнообразие от пещери. Една от най-красите и лесна за достъп е Деветашката пещера до Ловеч. След малко лутане /указателните табели за забележителности, не са силна страна на нашата родина/ намираме пътя до пещерата. 

   Поради факта, че е леснодостъпна и не е под земята, а и е забележително красива, огромният човекопоток не би трябвало да ме учуди. Но е факт, че се изненадахме, колко много хора са дошли да разгледат пещерата.

   Пещерата има няколко "очи", през които нахлува светлина и прави мястото магнетично.    За съжаление, може да не се усети от моите снимки, защото са правени с телефон и няма как да се пресъздаде напълно красотата на мястото.

    В пещерата е пълно със защитени от закона прилепи, които не са много щастливи, когато са обезпокоени от хора.

    На тези снимки се виждат следите от петролните резервоари. Дълго време, тук се е съхранявал част от държавният резерв от гориво, но вече го няма. Като наследство са останали само бетоновите пръстени.