Пътуването до Сърбия, беше разделено на няколко части. Първата беше двудневен престой в Белград и обиколка на забележителностите. Втората част се състоеше в посещение на Дрвенград (Мечавник), близо до границата на Сърбия с Босна и Херцеговина.
Дрвенград е селище изградено от известния режисьор Емир Костурица - "Когато изгубих родния си град Сараево по време на войната – споделя той в интервю, – пожелах да построя мое собствено селце. Избрах си името Кустендорф" .
Пътят от Белград до там е около 220 км. С техните ограничения и спиранията по пътя, пътувахме 4 часа. Самият дръвенград предлага нощувки в автенчните къщички, но ние предпочетохме да спим в близкия курорт Златибор. Определено изборът ни на място за престой, беше страхотен. Златибор е курорт в планината, който все още е много зелен и добре регулирано застроен. Дори да останете само там има много хубави места за разходка и разглеждане.
Ние уцелихме дъждовно време, но ситният, постоянно валящ дъжд не спря ентусиазма ни. Рано сутринта тръгнахме към Мечавник, за да видим Дрвеният град. В градчето или селцето, към момента има общо 35 къщи. Самите сгради представляват, стари влашки бараки, доскоро оставени на произвола на годините, вятъра и дъжда. Някой от тях са на няколко века. Докато Костурица снима филм наблизо, хора от екипа му, ги събират от различни части на страната, транспортират ги в специални клетки, след което ги реставрират и ги поставят на здрави каменни основи в Дървенград.
Емир е събрал имената на всичките си любими хора, тези, които го вдъхновяват и са имена на улички, площади, ресторанти
Има и два ресторанта, които имат много положителни отзиви от посетилите го. Ние не успяхме. Просто преядохме със сладки неща . Градчето е много красиво и се намира на върха на планина, от която има невероятна гледка. Гледка, с която Костурица се събужда...Режисьорът живее в това градче и репетира в салона със своята група.
Входът към гарата.
До самата гара има ресторантче, където готвят вкусно и може да се хапне. Искаше ни се да бяхме седнали отвън, защото гледката е незабравима, но дъждът не ни даде шанс.
Така и не разбрахме, защо сръбските салати са толкова малки, а ракията се носи без лед?
Пътуването до Мокра гора и Дръвенград определено си заслужаваше.