След като се превърна в най-новата и популарна дестинация - Цари Мали Град, трябваше да бъде посетен и от нас. Изчакахме да премине първоначалният ентусиазъм на хората и да няма стълпотворение, за да видим и ние възстановката на римският град. Близостта му до София, го правеше много удобен за еднодневна екскурзия.
В поредната мартенска събота, решихме, че това е денят, който ще отделим за да посетим Белчин и крепостта Цари Мали Град.
Намирането на мястото е изключително лесно. Има направен и паркинг за коли в подножието на крепостта. Там оставихме и нашата, взехме децата и потеглихме по пътя нагоре. Уцелихме страхотно време, а ранното ни пристигане, ни позволи да избегнем тълпи от хора. Оказа се, че това място, продължава да привлича голямо количество хора от цялата страна, въпреки че мина повече от година, от откриването му.
Малко след началото на изкачването пътят се разделя на две части: първата е пешеходно изкачване по екопътека Цари Мали Град, а второто е достигане до крепостта с "асансьор". Тъй като обичаме разходките и природата, изборът ни беше предрешен - екопътеката. Тя е много живописна, на места екстремно стръмна и повече от приятна. Навсякъде имаше места за почивка. Приятно обособени кътчета от пейки и масички или беседки. След около едночасово, бавно ходене стигнахме и до самата крепост.
Входът е направен изключително забавно и находчиво - въжен мост. Забавно е когато има голямо количество преминаващи в двете посоки хора и всеки клати моста. Почти екстремно. За нелюбителите на такива усещания има и удобен маршрут извън въжения мост. Ние обаче решихме, че няма как да го пропуснем. Детето даже мина 3 пъти, от ентусиазъм.
Накрая стигаме крепоста. Чисто новичка, чак свети.
И тук ще направя кратка вметка....реалността не беше това, което очаквахме, след всичко прочетено. Намирахме се пред наново построена римска крепост, с прозорци от PVC, две кули с плочки, и още едно две направени части от сгради. Всичко изглеждаше, чисто ново и абсолютно далеко от древна римска крепост или реална възстановка. Но от друга страна, всичко е въпрос на абсолютно субективно усещане. Нашето беше такова. Вашето може да е друго.
Така и така бяхме там, решихме да прекараме около час-два в разходки и разглеждане.
Поглед от входа и от началото на крепостта към подножието, където се намира "асансьора".
Не мога да отрека, че гледката отгоре си заслужаваше изкачването. Разходката в пределите на крепостта, също бе приятна и нещо различно от софийската гледка.
Разбира се в края на слизането, по стар български обичай, скара-бира, която обичайно беше пълна с народ. Нямаше две мнения, това не беше нашето място и явно не уцелихме с тази дестинация.
Не искам да бъда разбрана погрешно. Мястото е приятно, природата е разкошна, но изпълнението е българско. Но е добра разходка за един ден, особено за деца. А и новите дестинациите за еднодневна разходка, не са много. Така че, това си беше един чудесен ден, прекаран заедно.
