Жеравна...всички са чували за нея. Но за близкото село Катунище, са чували, не толкова много хора! Аз поне не бях. Абсолютно нищичко не знаех за съществуването на това село.
При поредното търсене на интересно място, на връщане от морето, прочетох, че точно преди Жеравна има малко, притихнало и недокоснато, все още, от комерсиализъм село.
Село Катунище. Направихме план и навръщането от морето, тръгнахме натам. Катунище се намира, на отбивката преди село Жеравна, по пътя към град Котел. И определено си заслужава да се види!
Нямаше кръчми, нямаше разпънати маси, които да приканват някой да си купи нещо.
Само улици, къщи и тишина. Насладихме се напълно на разходката, по прашните улички между къщите. На малката рекичка с дървения мост и слънчевият ден.
Имаше магазинче. Един брой. С работно време - По всяко време! Звъниш и се появява собственик-продавач. Защото посетителите са рядкост. И това е запазило селото, така истинско. Тук времето не тече, стои в една точка - Йовково време.
Жеравна е наблизо и потокът от хора е там. А в Катунище - тишина, слънце и много зеленина.
Огладняхме и потегляме към Жеравна. Тук ще дойдем пак. Дано не се напълни с хотели и кръчми, а остане такова място, каквото видяхме при първото си идване.
За Жеравна има огромно количество информация и сигурно почти няма човек, който да не е минавал, дори и набързо. Китно планинско селце, кръстено на реката, която го разделя на две, със запазени къщи и характерно спокойствие.
След дългата и живописна разходка имахме нужда от вкусна храна. Седнахме в една от многото механи, с автентична българска украса, която навява много мили спомени от миналото.
