Свищи плаз - легенди за злато и гледки от върха

 

   Ако има нещо, което да е водещо за този маршрут, това са гледките. Разкошни! Дори да не стигнете до върха, дори и само да се разходите, гледките са това, което си  заслужва.

   Маршрутът да връх Свищи плаз, тръгва от хижа Кашана или хижа Мургана. Хубавото е, че пътят до тях е ремонтиран (освен последните няколко метра) и се стига много лесно с кола. Пътеката е маркирана и добре указана, както със зимна маркировка, така и с табели.  Пътят от хижа Кашана е по кратък и е подходящ и за зимен преход. Първата част е доста полегата и лека като преход, след това след денивелация около 600 метра, която се преминава лесно, само заради чудните гледки, които се разкриват пред вас. 

   Е ние имахме гледки само в началото на пътя. След това, внезапно се спусна мъгла и трябваше да решим, дали да продължим или да се връщаме. Решихме, че ще е особено забавно да се изкачваме в мъгла и продължихме напред, но се лишихме от хубавите гледки по пътя.  Времето се разваля и променя за минути. Както каза хижарката на Кашана, за един ден може да преживеете и четирите сезона.

  Няма снимка от стъпването на върха, защото мъглата стана толкова гъста, че не се виждаше по-далеко от една ръка разстояние. Коловете от зимната маркировка, са чудесен помощник по пътя.

   Планината е особено богата на полезни изкопаеми. Тук е рудника Елаците-мед. А в миналото в подножието на връх Свищи плаз е имало римски галерии за добив на злато. Римското име на Златица е било Улпия Аурея - Златото на Улпий.  Сега най-близкият добив на злато е в медно-златно находище Челопеч и се добива от Дънди прешъс. По пътеката към върха, ще видите много места, на които са вземани геоложки проби и много незарити дупки от проучвателни дейности. 

 

   На слизане от върха, задължително се отбийте в хижа Кашана. Ще ви приготвят най-вкусният билков чай и ще срещнете една от най-приветливите хижарки. Чудесен завършек на един прекрасен ден.

село КОСОВО - възраждане от руините

 

"Прието е, стане ли дума за историяна на кое и да е селище, първом да се изрови произходът на името му. Косово е звучно българско име, при това и съдържателно - звучи като песен на косове, пойни птии, които обитават не само околните гори , но и градините на селото. Правени са доста наини предположения  за произхода на името , но ще продължа пърата си мисъл, като я свържа с хипотезата, че в околностите на селото се намира крепост на Дионисий - тракийския бог на веселието. Името на тази крепост било Косевис."

От книгата: Косово, омайно като песен на пойна птица - Христос Ил. Родопски

Село Косово е малко родопско селце, разделено от река, сгушено в прегръдките на планината. Да попаднеш там и да чуеш песента на косовете, да се насладиш на цветовете на есента е подарък, който не се забравя. Изоставено заради липса на препитание, сега селото се събужда за нов живот. Родолюбиви българи, възстановат част от срутените стари къщи спрямо старите традиции и видът, в който са били. Но разказът не стига. Трябва да се отиде на място, да те прегърне уюта на родопската къща, да те посрещнат с добра дума и вкусни ястия. Да се събудиш и пред теб да се разстилат всички цветове на есента.

Село Косово е с много добро местоположение и отправна точка за много мистични места:

- Караджов камът

- Белинташ

- Кръстова гора

Но си отделете поне половин ден да се насладите и на самото село. Да видите старото училище, църквата, да се разходите по калдъръмените улички и да се насладите на невероятните гледки.

Около самото село има чудесни пътеки за разходка и наслада на душата.

А храната няма нужда от описание. 

Атина - уикенд дестинация

   Атина – един час полет от София и си там. През лятото е твърде горещо за разходки из града, затова избрахме късната есен. Ако разполагате с  един уикенд, то той  е достатъчен да видите основните забележителности на града.

  Атина е далеко от белите, живописни къщи, които сме свикнали да виждаме по тяхната крайбрежна ивица. Градът е с тежък трафик, много мигранти, свободно обикалящи навсякъде и миризма на изгорели автомобилни газове. Но това прави впечатление само до момента, в който попаднете  в старата част на Атина. Уютни кафета, цъфнали храсти и лимони надвесени над вас и късчета древна история.

     Най-лесният начин за разглеждане е да се вземе комбиниран билет за забележителностите, които не са много, така излиза по-евтино. Акропола има много дни, в които посещението е безплатно, така че е хубаво предварително да видите страницата му: Акропол. 

   Преди около три хилядолетия на това място е построено микенско селище - същото по късно ще се превърне в съвременна Атина. Град, който е построен като крепост и прераства в светилище. Останали са останки от храмът на Нике - богинята на победата, входът на Пропилеите- входа на Акропола по време на златния век, Ерехтейонът и Партенонът.

   Името на Партенонът означава "помощение на непорочните", или на жриците на богинята покроителка Атина Непорочната. По време на османското владичество, британският дипломат и колекционер лорд Елгин получава ферман, с разрешение да проучва Акропола и да прави археологически разкопки. Освен, че документът е неясен, по това време атиняните не са се интересували много от разкопки и така работниците на лорда изнасят извън страната големи част от фризовете на Партенона. Това, което ще видите е много малка част от величието, което е когато е кипял живот на хълма . Може да се насладите на част от реалните скулптори и парченца от историята в новият исторически музей на Атина, съвсем близо до Акропола. 

Това е музей, който заслужава да му се отдели време. След близо 30 години стротелство, сега той е една забележителност, която не е за изпускане. В него са изложени голяма част от статуите и артефактите от Акропола и има невероятна гледка към него.

Не е за пропускане и древната Агора с големите атински костенурки, които ни станаха любими. Северно от Акропола е Римската Агора, наричана и пазар на Цезар и Август и е била свързана с древната Агора, чрез колоната.

   Някъде там, в тихите прохладни улички на стария град, намерихме това чудно място, като излязло от приказките. Правят страхотен сладолед и те връщат в детството.

   

  Ако сте се уморили от древни крепости, идеално място за почивка е живописния квартал Плака. Ще срещнете традиционно гръцко гостоприемство, вкусна храна и  гръцко кафе.

   Друго място, което си заслужава е Анафиотика. Това са няколко тясни улички, на които в миналото, няколко зидари от Анафи, построяват белосани къщурки. Стъпвайки там, ще се почуствате като натрапници. Не можете да разтворите ръцете си между две къщи и директно виждате какво се случва в къщите. Кварталът е възникнал като бедно селище с външни кухни и тоалетни, където и до днес живеят хора.

   

   Ако ви остане време, чудесна близка дестинация за разхока е Пирея. Не частта с фериботите, която е изключитено оживена, а частта с хубавите яхти и крайбрежните алеи на Зея Марина. Тук е идеално време да се насладите на питие и чудесна риба, както е лежерно да зареете поглед във вълните. Идеален край на един вълнуващ уикенд.

  

История за светилище, гробница и траки

   Да отидеш на Спа и да ти стане скучно, да разнообразиш със Староселската гробница и да стигнеш до търсенете на Гарванов камък. Хората сме непредсказуеми.

   Търсенето, любопитството и неизвестното са закодирани в нас. Колкото и да сме уморени и да търсим само почивка и пак почивка, след един ден спа почивка, ни доскуча и решихме за пореден път да отидем до Староселската гробница.

   Тракийският култов комплекс до Старосел е открит от експедицията ТЕПМ, при разкопки на Четиньовата могила през 2000 година. Към момента това е най-голямото като размери светилище. В него са положение останките на владетел, като се предполага, че това е Ситалк.

  Близо до храма в скалите са изкопани ритуални ями, разположени стъпаловидно една спрямо друга. В тях са извършвани ритуални жертвоприношения, с които са е гадаело бъдещето на владетеля и народа му. Освен ритуални ями, може да се видят и останките от "винарна". Виното при траките е използавано и по време на ритуали и религиозни церемонии.

   Тъй като районът и в древността и в момента изобилства от лозя съществува хипотеза, че тази гробница може би е древното светилище на Дионис, което продължава да се търси и в наши дни.

   В областа има няколко могили, някой са разкопани други чакат своето време, за да разкрият тайните си. Близо до могилите се намира и светилището Гарванов камък.  Указанието на запад от Староселската могила е много общо. От Старосел по пътя към Панагюрище вдясно се вижда възвишение с изправени камъни. След като намерихме място да оставим колата (няма такова обособено, нито табели), поехме нагоре към хълма.  Струпването на камъните е естествено с изключение на "главата" постовена с абсолютна прецизност, която прави камъка да изглежда като човек с разперени ръце и поглед към долината.

   Гледката от върха е невероятна. А при залез лъч на слънцето минава между издълбан канал в камък с няколко изкуствено направени дупки.

    Любимият ми камък, който видяхме  е този:

   Незнам дали е естестен с такава форма, под влияние на ерозията или е издълбан от човека ръка, но е величествен. Като застинал в мислите си мъдрец. 

   Когато застанеш на върха и видиш всичко това. Размерите и прецизността, с която си пасват "главата" и "тялото" и как са устояли на времето, просто дъхът ти спира. Траките са ни оставили страхотно наследство.